Стотици варненци от всички възрасти присъстваха днес на ритуал пред бюст паметника на Христо Ботев в Морската градина, по повод 165 години от рождението му.

С поднасяне на венци и военен ритуал бе отдадена почит на големия български революционер и поет. В церемонията взе участие почетен караул от Висшето военноморско училище "Н.Й.Вапцаров" и представителен духов оркестър от ВМС.

Слово произнесе областният управител Коста Базитов. Венци и цветя бяха поднесени от името на областната управа, депутатите от 41-вото Народно събрание, от името на община Варна, от Общинския съвет, от граждански организации, патриотични партии, генералните консулства на Русия и Украйна, неправителствени институции и организации, както и от десетки граждани.

Христо Ботев - един от най-великите българи, човекът който поставяше любовта към Отечеството пред всяка друга любов и ни завеща не само "силно да любим и мразим", но преди всичко да уважаваме свободата – човешка и общочовешка. Така той направи една от най-големите стъпки в нашата историческа памет, напомняйки ни "Никога да не забравяме, че само свободния може да се нарече човек".

Христо Ботев е роден на 25 декември 1847 г. (нов стил - 6 януари 1848 г.) в гр. Калофер в семейството на даскал Ботьо Петков и Иванка Ботева. Първоначално (1854-1858) учи в Карлово, където е учител Ботьо Петков, по-късно се завръща в Калофер, продължава учението си под ръководството на своя баща и през 1863 г. завършва калоферското училище. Октомври същата година заминава за Русия и се записва частен ученик във Втора Одеска гимназия, от която е изключен през 1865 г. Известно време е учител в бесарабското село Задунаевка.

През 1867 г. се завръща в Калофер, започва да проповядва бунт срещу чорбаджии и турци, след което окончателно напуска Калофер. По това време във вестник "Гайда", редактиран от П. Р. Славейков, е публикувано първото стихотворение на Хр. Ботев - "Майце си". От октомври 1867 г. живее в Румъния. Работи в Браила като словослагател при Дим. Паничков, където се печата в. "Дунавска зора". През следващите години се мести от град на град, известно време живее заедно с Левски.

През 1872 г. е арестуван за конспиративна революционна дейност и изпратен във Фокшанския затвор, но освободен вследствие застъпничеството на Левски и Каравелов. Започва работа като печатар при Каравелов, а по-късно като сътрудник и съредактор на революционния орган. Започва активната му дейност като журналист и под негова редакция започва да излиза новия орган на революционната партия - в. "Знаме". През 1875 г. съвместно със Стефан Стамболов издава стихосбирката "Песни и стихотворения". Май 1876 г. - вследствие новината за Априлското въстание, Ботев започва дейност за организиране на чета и става неин войвода. От Гюргево се качва с част от четата на кораба "Радецки" и на 17 май заставят капитана да спре на българския бряг. На 20 май 1876 г. е последният тежък бой с турците - привечер след сражението куршум пронизва Ботев под връх "Камарата", между суровите склонове на Врачанския балкан.