И през 2013 година домакинствата най-вероятно ще останат предпазливи във финансовите решения и потребителското поведение. Причините са високата безработицата, бавният ръст на доходите, ниските пенсии, високите цени на храните и пасивният пазар на недвижимите имоти. Въпреки че високите лихви по депозити и влогове, които банките предлагаха през последните няколко години, остават в миналото, драстично намаление едва ли ще се наблюдава през първите месеци на новата година - по-скоро плавно понижение до нормалните лихвени нива преди кризата. Разбира се, единични промоции и кампании на отделни банки не са изключени.

Очакването спестяванията на населението да продължат и да нарастват и през 2013 г. най-вероятно ще се реализират, макар и с по-бавни темпове в сравнение с отминалата година. До известна степен отражение може да окаже и въвеждането на данъка върху дохода от лихви от срочни депозити и влогове, но този данък едва ли ще доведе до сериозна загуба на интерес от страна на гражданите и домакинствата, тъй като те си остават най-сигурното и сравнително доходоносно средство за спестяване.

Предвид икономическата ситуация в страната и в световен мащаб предпазливостта на гражданите през 2012 г. по отношение на по-рискови решения за спестяване и инвестиции бе логична. Като цяло депозитите запазиха доминиращата си роля при избор на средство за краткосрочно и средносрочно спестяване, достигайки рекордни нива от 33,36 млрд. лв. към края на октомври. От началото на 2012 г. спестяванията на населението са нараснали с близо 2,5 млрд. лв., което е ръст от 8% за изминалите 10 месеца на 2012 г. и 12,7% спрямо същия период на 2011. Темпът на нарастване на депозитната база бележеше увеличение до края на юли 2012 г., когато само за един месец домакинствата спестиха в банки 412 млн. лв., след което наблюдаваме плавно забавяне - за октомври спестените средства са едва 87 млн. лв.

Въпреки ръста в спестяванията на населението трудно можем да кажем, че българинът е повишил жизнения си стандарт. Средностатистическото домакинство у нас не разполага с големи депозити. Статистиката го доказва - около 75% от депозитите на българите са за суми до 1000 лв.

Същевременно по данни на БНБ броят на физическите лица с депозити по над 1 млн. лева е едва 625. Големите депозити в банките са преди всичко средства от продажба на недвижими имоти, дивиденти и др. Немалък е делът и на депозитите, открити със средства, генерирани от бизнеса в България. Много по-изгодно е да вложиш средства в банка при добра годишна възвръщаемост и нулев риск, отколкото да реинвестираш тези средства в нов бизнес, производство или финансови активи в период на нестабилна икономическа среда. Страхът от кризата, несигурното бъдеще и вероятност от загуба на доходите карат хората да бъдат по-предпазливи и консервативни по отношение на потреблението. Спестените средства от отложеното потребление се насочват в различни банкови депозити на атрактивни лихви.

Интересен е фактът, чe през последната година хората все повече се насочват към депозити с по-дълги срокове. Логично обяснение е предлагането от страна на банките на по-високи лихвени проценти по дългосрочните депозити с цел да си осигурят ресурс за по-дълъг период от време. От друга страна, това дългосрочно спестяване може да е сигнал за намеренията на населението през следващите месеци, а именно продължаващо отлагане на потреблението.