Коледният празник, какъвто го познаваме днес, е резултат от натрупването на много традиции. Някои от тях дори не са християнски…

Противно на общоприетото схващане, в Библията всъщност не се споменава конкретна дата за раждането на Исус Христос. В действителност, повечето историци смятат, че той се е родил най-вероятно през пролетта. На тази мисъл ги навели споменатите в Библията овчари. През четвърти век, когато Католическата църква решава да признае Рождество Христово за официален празник, папа Юлий избира 25 декември. Чиста случайност е, че тази дата съвпада с езически празник, известен като Сатурналиите (провеждани в древния Рим в чест на бога на земеделието Сатурн).

Пет месеца след началото на Първата световна война, на Западния фронт било обявено примирие за Бъдни вечер. На следващата сутрин германските и британските войници заедно започват да пеят коледни песни и така коледното примирие от 1914 година станало пример за военно благородство.

В САЩ дълго време Коледата не се признавала за празник. Да показваш празничното си настроение, примерно в Бостън, било незаконно и се налагала глоба от пет шилинга за това.

Според Конгреса това не е повод за почивка и първото му заседание се провежда на Коледа през 1789 година. Отнема почти един век, докато обявят празника за официален. Едва през 1836 година е признато Рождество Христово, а първото коледно дърво в Белия дом било украсено през 1856 година.

Веселият коледен персонаж, такъв, какъвто го познаваме днес, се ражда във въображението на американски зъболекар през 1822г. Тогава Клемент Кларк Мур пише поемата „Разказ за посещението на свети Николай” като подарък за шестте си децата. В нея той представя Санта Клаус като закръглено весело елфче, което идва с шейна теглена от осем елена. В дните преди Коледа той ходил от покрив на покрив и тихичко се спускал по комина, за да остави подарък на децата.

През 1965 година двама астронавти съобщили на Земята, че виждат нещо в пространството, но не могат да го идентифицират. След няколко минути напрегнато мълчание по радиото се чул тих звън на камбанки и изпълнението на "Jingle Bells" на хармоника от астронавтите. По-късно мъжете дарили хармониката и камбанките на Националния музей на въздухоплаването и аеронавтиката във Вашингтон, където могат да се видят и днес.

Според келтските и тевтонските легенди имелът е магически - може да лекува рани, увеличава плодовитостта, носи късмет и отблъсква злите духове. Освен това се смятало, че имелът действа като афродизиак и благоприятства сексуалната мощ. Традицията хората да се целуват под имела се е появила едва през Викторианската епоха. Всъщност, това не е много изненадващо.

Още преди приемането на Християнството, германците украсявали вечнозелени дървета, за да „оцветят” мрачните дни на зимното слънцестоене.

Първите "коледни елхи" се появили в Страсбург през 17-ти век и се разпространили в Пенсилвания през 1820 година с пристигането на германски имигранти. Когато кралица Виктория се омъжила за германският принц Албърт през 1840 г., той отнесъл традицията в Англия. Осем години по-късно, първият американски вестник публикува снимка на кралската Коледна елха, и американците извън Пенсилвания бързо последват примера.

За първи път пиесата за Рождество Христово била поставена през 1224 година, за да се разкаже същността на празника. Тогава яслите били ползвани като олтар, а Свети Франциск от Асизи пресъздал раждането на Исус, за да обясни празника на последователите си.

Коледните традиции варират от култура до култура. Финландците често посещават сауни на Бъдни вечер. Португалците почитат живите и мъртвите. Гърците пък празнуват Коледа 12 дни. Благодарение географското си местоположение, повечето австралийци и новозеландци се радват на Коледа на плажа или на барбекю. А в Испания по това време на годината се провежда най-голямата лотария в света.