Кои са тез, дето съдят на хората и редят световните работи, кой им дава таз сила, има ли господ? Не са ли родени и те от майка и няма ли да умрат, като всички хора? Защо доброто го няма, а злото се шири? Няма милост, няма блага дума, няма почит. Защо, господи? Защо? Старците са навели глави, мъжете стискат зъби и мълчат. Защо в таквоз усилно време криеш себе си, господи? Защо?

Това е литература. От най-добрата. Правена от един от най-добрите мъже, които е раждала нашата земя; и е влязла в учебниците.

50, 60 години тези думи стояха заровени, после бяха изровени; България, българските деца ги учеха, понеже трябваше да пишат интерпретативни съчинения. Да влезе в английската гимназия, да иде да се изучи и след това да се върне да приватизира...БТК. Или нещо друго. Каквото е останало.

Когато купуват или продават нещо, на хората очите са в кантаря. А защо, когато съдят човека, когато животът му е на косъм, гледат през пръсти?

Питат тези, дето преди това са питали себе си. А тези, дето не са питали, карат направо. Те нямат въпроси. Всичко им е ясно.

Земята ражда толкоз, колкото е раждала и по-рано. Защо има гладни, защо има голи и боси?

Колко и какво трябва на хората? На коя Коледа ще се питаме това и на коя Коледа ще можем да си отговорим?

Пак иде Рождество и държавници, и политици, и ние, по-обикновени люде ще търсим какво да речем на хората, ако не на всички, на по-близките, как да оразличим повтарящото се битие, да направим от празника празник.

Нека размислим. Колко пъти на Коледа просто сме се откупили, колко пъти вместо дума сме дали пари, пратили сме sms, колко пъти сме се себеуверявали, че това стига? Колко пъти?

Че аз пари не съм искала от него - рече тя. - Аз искам да ми каже добра дума, да ме напъти.

Нека поговорим с хората. Поне сега.

Коледа е. Честито Рождество.