До средата на 2009 г. България трябваше да изгради своите депа за битови отпадъци, които да отговарят на най-съвременните европейски изисквания. Те бяха залегнали и в българското законодателство, но дотогава не бе изпълнено първото основно изискване на ЕС, коментира в предаването „Под лупа” министърът на околната среда и водите Нона Караджова. Три години по-късно всички общини без изключение са сформирали сдружения, с които кандидатстват по ОП „Околна среда”. Представили са и проекти, някои вече са завършени, а по други се работи.

ИНТЕРВЮ НА НИКОЛАЙ ЛЕФЕДЖИЕВ

- Г-жо Караджова, ЕК поиска от България да се погрижим за сметищата в страната да отговарят на европейските норми. Това изискване е от самото ни влизане в Съюза. Защо е важно то да бъде изпълнено?

-Темата за отпадъците трябва да стане наше ежедневие и всички в България да се включим в решаването на този въпрос. Само тогава ще достигнем напредналите европейски държави, които не депонират почти нищо и преработват почти всички свои отпадъци. Изискването за депата в България да отговарят на европейските норми са от преди 10 години и са влезли в нашите закони, но се забави тяхното изграждане. Една от причините за забавянето на всички проекти от ОП „Околна среда” – за изграждането на модерни депа и инсталации за сепариране на отпадъците- беше изискването общините да създадат сдружение. Чак тогава можеше да се отпуснат европейските пари по програмата. Нуждата от сдружение идва от това, че подобни съоръжения за отпадъци са много скъпи и не могат да бъдат изградени до всяко населено място. Второто много важно условие бе проектите на сдруженията да са технически издържани, финансово обосновани и екологично приемливи. За съжаление в средата на 2009 г., когато бяха сроковете България да приведе в съответствие с европейските изисквания сметищата си, тези изисквания не бяха изпълнени. Аз лично предприех законодателни инициативи, които да накарат общините да се сдружат.

- През 2010 г. Вие въведохте еко такса, която в началото не се прие добре от общините.

- Нямаше друг начин. Две основни неща се приеха в закона за отпадъците. Първото бе за сдружаването, а второто бе, че колкото повече отпадъци се изхвърлят на депото, толкова повече ще плащат общините. По този начин стимулираме рециклирането, оползотворяването на отпадъците за производство на енергия. Тази еко такса стимулира кметовете да изграждат и рециклиращи съоръжения и вече се стремят процентът на преработените отпадъци да е голям. С новата поправка всички кметове, които успеят до 2020 г. да изпълняват изискването за по-голямо количество рециклирани отпадъци, ще бъдат изцяло освободени от тази такса.

- Успяхте ли да накарате общините да се сдружат?

- Да, във всички региони на страната се създадоха сдружения и на много места се доподготвиха проектите за отпадъците. В момента пък се изграждат както с национално, така и с европейско финансиране различни съоръжения, които обхващат над 4 млн. души. Това ми дава надежда, че налагането на санкции на България по този въпрос, ще бъде отложено във времето.

- Колко са в България сметищата, които продължават да не отговарят на европейските изисквания?

- В още 23 региона на страната трябва да бъдат изградени такива съоръжения, за да влезем в нормите. Това засяга около 1 млн. души.

- Няма ли да стане по-мръсно, след като се закрият сметищата и няма ли да се плаща по-голям данък смет?

- Европейското законодателство изисква закриването на депата, които не отговарят на европейските стандарти. Това означава, че не всички сметища в страната ще бъдат затворени. Депо, което отговаря на стандарта, има добри изолационни слоеве на дъното, така че да бъдат защитени подпочвените води. Освен това мръсната вода, която се събира в него, трябва да се пречисти. Основното е, че тези депа са само за отпадъците, които остават след преработка. Това означава, че голяма част от отпадъците трябва да се рециклират. Всеки един от нас може да помогне за това, като участва в системите за разделно събиране на отпадъците. Има подобно изискване в закона към всички офиси, бизнес и търговски сгради. В последно време най-важната политика на ЕС е да се предотврати образуването на отпадъци. Това е възможно например като в администрацията се въведат повече електронни услуги или се използват торбички за многократна употреба.

- Ще изчезнат ли полиетиленовите торбички?

- Много хора ни подкрепят в идеята да се намали използването на полиетиленовите торбички. Значение оказа и кампанията и широкото й разпространение. От друга страна, е финансовият аспект. Който реши, че има достатъчно пари, нека си купува такива торбички за 35 ст., но по-този начин той неглижира опазването на околната среда.

- Според Вас нужни ли са драстични мерки за наказание, така че да спазваме правилата и да не изхвърляме отпадъци на улицата?

- Това е въпрос и на естетическите потребности на дадена нация. Аз смятам, че все повече българите искат да им е чисто и приятно. Важна е ролята на общините, които да създадат добра организация за събирането на отпадъците, да успяват да хванат нарушителите и да им се налагат жестоки наказания. Най-важно е обаче да бъдат научени децата, и то от съвсем малки, че не трябва да изхвърлят боклуци, където си поискат. Това трябва да се превърне в маниер на поведение и потребност. Нужни са широки информационни кампании и образоване в тази насока. С колегите от Министерството на образованието обсъдихме именно как в учебните предмети да бъде засегната темата за околната среда. Така децата от малки ще бъдат научавани как да пазят природата.