В катарската столица Доха започва работа поредната международна конференция под егидата на ООН за промените в климата. Очакват се разгорещени дебати, а средните дневни температури в арабската държава достигат и дори надхвърлят 30 градуса - символично напомняне за последиците от глобалното затопляне.

Делегации на 194 страни членки на Рамковата конвенция за ООН за измененията в климата и ЕС трябва окончателно да договорят условията на втория период на поемане на задължения съгласно Протокола от Киото, опитвайки да намерят източници на финансиране за създадения преди две години Зелен климатичен фонд.

Диапазонът на оценките за климатичната конференция, сред експертите, се колебае между определения, като «само техническо мероприятие”, което трябва да довърши щрихите за това, за което отдавна са постигнати договорености, до опасност да се повтори «копенхагенският вариант”. Преди три години аналогична конференция на ООН в датската столица завърши с провал. Страните не успяха да преодолеят разногласията си и да създадат дългоочаквания нов глобален договор за климата. Този път заради това дали ще се доверят една на друга развитите и развиващите се държави.

Според глобалната цел на ООН до 2020 г. трябва да започне да действа новият климатичен пакт, който да обвърже всички страни с конкретни задачи за намаляване на емисиите парникови газове, спиране на топенето на ледовете в Арктика и покачването на нивото на световните океани. Последни доклади на ООН сочат, че равнищата на въглероден диоксид в атмосферата са поставили нов рекорд през 2011-та, въпреки забавянето на глобалната икономика.