Самоубийствата в България зачестяват, а възрастовата група между 18 и 39 г. категорично води класацията, сочи анализът на Националния център за обществено здраве.

През миналата година на живота си са посегнали 3153 души, от тях 796 са успели. Категорична е тендецият към увеличение в сравнение с предходните 2 г. През 2010 г. те са били 2799, от които 783 фатални, а през 2009-а - 2712 с 673 успели.

Най-малкият е момиченце от Пловдив на 7 г., най-възрастният - мъж на 103 г. от Стара Загора. Обработват се данните за още 40 случая.

Българинът категорично изпреварва европееца по отношение на успеха, казва д-р Хинко Хинов, психиатър в центъра и дългогодишен специалист в тази област. У нас един от всеки трима успява, докато в Европа умира един от всеки десет. Това показва, че или нашенецът е твърде категоричен и като реши, го прави, или опитите са много повече от официално регистрираните в здравните инспекции, коментира специалистът.

Българите посягат на живота си и по-често и по-успешно в сравнение с другиге етноси в държавата, сочат още данните. Турците вероятно като по-религиозни и с по-изразена отговорност пред семейството били на второ място. Най-рядко се самоубиват ромите - те са артисти и демонстрират опит за приключване с живота, като истинската им цел е не да умрат, а да насочат вниманието на общността към решаването на даден въпрос, обясни специалистът.

Жените правят по-чести опити, но повече успяват мъжете.

Вземайки веднъж фаталното решение, те обикновено го докарват докрай, независимо дали с цената на втори или трети опит. Представителите на нежния пол се очертават и като по-лабилни в по-млада възраст - само миналата година на живота си посегнали 394 тийнейджърки срещу 56 момчета в училищна възраст. Обикновено тогава водещи мотиви са е несподелена любов, конфликт с родителите, слаба оценка, силна негативна емоция. В тази възраст преобладават и бързите фатални решения - от днес за утре. Иначе средно мисълта за край на живота назрявала за близо 3 месеца.

На по-стари години слагат край на живота си по-често мъже, които били болни и не искали да са в тежест на близките си.

В активна възраст до самоубийство стигат безработни, живеещи в крайна бедност, отчаяни, затънали в дългове, хора, взели големи кредити без шанс да ги върнат, обобщава д-р Хинов. Други причини са семейни спорове, загуба на близък човек, отчаяние, чувство за безперспективност.

В последните години емиграцията става все по-сериозен фактор за самоубийство - хора, неуспели да се приспособят към живота навън, били по-склонни да развият суицидно поведение.

Бракът влияе по коренно противоположен начин на мъжете и жените с оглед риска от фаталното решение. При мъжете наличието на половинка се явявало защитен фактор. Разведените, вдовците и самотните сред тях по-често се самоубивали. Обратно, омъжените жени по-често губели душевно равновесие и се изкушавали да търсят изход в смъртта.

Най-обичайният метод за самоубийство в България е отравянето с лекарства, категорична е статистиката. Следва смъртта чрез обесване.

Примката по-често си слагат мъже, и то в напреднала възраст.

Отравянето с химически препарати също не излиза от мода - често самоубийците, особено ромките, пият корозивни препарати - основа, сода каустик, което е ужасно мъчителен и почти винаги неуспешен метод, казва специалистът. Скоковете от високо също били често избиран начин, тъй като не изискват специална подготовка. Използването на пистолет е запазена марка за полицаи и военни, защото законно имат огнестрелно оръжие. Дори вчера бивш полицай от СДВР се самоуби в дома си в Перник заради заеми от банки. Той се преместил в кв. "Бела вода" след развода с жена си. Гръмнал се в слепоочието си с един куршум.

Самоубийците избират място далече от дома си, защото не искат да натоварват близките си. Затова и не вярвам, че дългогодишният шеф на "Съдебна медицина" проф. Стойчо Раданов, се самоуби - необичайно е самоубиец да се обеси на катерушката пред дома си, където може да го види собственото му внуче, коментира д-р Хинов. Метрото е обичайно място за самоубийци. Инциденът преди десетина дни бил четвъртият от изграждането му.

Все по-често катастрофите по пътищата се дължат на неосъзнато желание за самоубийство, категолични са специалистите. Нямало друго обяснение за човек, който кара бясно, без никакви правила, без да му пука дали вали.