Вижда ли се вече светлинка в тунела на тежката криза и какво прави Българската национална асоциация по корабостроене и кораборемонт (БНАКК) за по-бързото й преодоляване в бранша? Какви са очакванията от предстоящото шесто заседание на Постоянната българо-руска работна група в областта на корабостроенето, кораборемонта, морския и речния транспорт към Междуправителствената руско-българска комисия за търговско икономическо и научно-техническо сътрудничество? Припомняме, че петото заседание се проведе през юни т.г. във Варна. Отговор на тези въпроси търсим в разговор с инж. Иван Даскалов, председател на УС на Българската национална асоциация по корабостроене и кораборемонт, изпълнителен директор на „Корабно машиностроене” АД.

- Има ли вече резултати от дейността на асоциацията, която беше учредена през 2009 г.?

- С учредяването на асоциацията, което стана в края на май 2009 г., си поставихме няколко основни цели. Едната от тях е да се направи възможното за възстановяване на сътрудничеството с Руската федерация в областта на корабостроенето и кораборемонта. Ако се върнем 20 г. назад, то бе на високо ниво и трите корабостроителници във Варна, Русе и Бургас произвеждаха всяка година определен брой кораби за Русия (в рамките на двадесетина години общо 137 кораба). Другата цел бе да станем равноправен член на Общността на асоциациите на европейските корабостроителни и кораборемонтни заводи (CESA). Тя беше изпълнена още в началото с учредяването на асоциацията ни. Това стана през месец май 2009 г.

- А как върви възстановяването на сътрудничеството с Русия?

- В края на 2009 г. в рамките на 13-ата българо-руска комисия за икономическо и научно техническо сътрудничество, състояла се в София, направихме среща на ниво корабостроене и кораборемонт на нашата асоциация с членове на Руската федерация. Тя завърши с протокол, който влезе в рамките на общия протокол между министрите на икономиката, енергетиката и туризма на Р България и на промишлеността на Руската федерация. И на негова база със заповеди на двете министерства бяха създадени постоянни работни групи от двете страни. От руска страна влязоха няколко души, които са фактори в Санкт Петербург и Москва, а от българска - основно членове от нашата асоциация и от МИЕТ. От края на 2009 г. досега проведохме 5 заседания на постоянните работни групи, като последното беше през юни във Варна. На него направихме анализ на свършеното през изминалите години. След това обсъдихме номенклатурата на корабното оборудване, което се произвежда в българските заводи. Идеята е то да се представи в подробен вид на руските шипингови компании, а също и техните корабостроителници, които биха се заинтересували от него. На следващо място бяха представени възможностите на нашето корабостроене и в частност строителството на железобетонни корпуси, в което имаме традиции. В Москва, Санкт Петербург и на други места има нужда от такива съоръжения. Онези железобетонни работилници, които „Корабно машиностроене” АД произвеждаше за Русия дълги години, не са актуални в момента, но имаме редица нови идейни и дори идейно-технически проекти за съвременни ЖБ съоръжения като плаващи паркинги, болници, хотели, училища. Сега във връзка с предстоящите олимпийски игри в Сочи се проявява интерес. Имаме запитвания за евентуално построяване на плаващ триетажен хотел (общежитие), тъй като капацитетът на хотелската им база е недостатъчен и част от него може да се поеме от такова съоръжение, което е мобилно и след това може да се провлачи на друго място. От нас се иска оферта и в момента работим по нея.

По време на 5-ото заседание обсъдихме и техническите разработки на Центъра по технологии в корабостроенето и кораборемонта. Това е голямо обединение в Санкт Петербург, неговият генерален директор е председател на постоянната работна група от руска страна. Тези разработки, които центърът може да предложи като технологии и технически решения, могат да бъдат използвани в бъдеще при евентуалното развитие на българските мощности.

- Очаквате ли да се включите с поръчки в мащабната руска програма на обновяване на техния флот?

- Това беше другият въпрос, който разгледахме на петото заседание във Варна. Обсъдихме сътрудничеството в областта на проектирането на корабите като цяло и в частност на риболовните съдове и съдове със специално предназначение. Очакваме това сътрудничество да доведе до ясно изчистване на въпроса към кои типове кораби бихме се насочили при проектирането с оглед нуждите на Руската федерация от обновяване на флота им. Известна е мащабната федеративна програма до 2020 г. за строителство на 1450 кораба. И ние неслучайно се насочихме в тази посока на възстановяване на сътрудничеството, тъй като можем да се вместим с нашите възможности в корабостроенето. Например те имат огромна нужда от различни типове риболовни кораби - малки, средни, големи хладилни, кораби майки и др. А също - и от съдове със специално предназначение. Има интересни научноизследователски кораби, които също са по възможностите на българските заводи. Обсъдихме кои оттях можем да разработим и от там нататък да се мисли за следваща стъпка възлагане. На следващо място обсъдихме участието на нашите заводи в международните конкурси, които обявяват и ще обявяват руските шипингови компании при строителството на кораби. В тази посока идеята е нашите партньори от постоянната работна група подробно да запознаят с възможностите на българските корабостроителни, кораборемонтни заводи, както и за корабно оборудване, възложителите от руската страна, а това са: федералното агентство по морски и речен транспорт, федералното агентство по рибарство, както и Министерството на промишлеността на Русия. Тоест, запознавайки ги, да имаме по-тясна комуникация при положение, че бъдат обявени международни конкурси, за да знаем къде бихме имали по-големи шансове да спечелим някои от тях.

Обсъдихме и сътрудничеството между българските и руските университети и научноизследователски институти, обмена на студенти.

- Колко станаха членовете на БНАКК?

- При учредяването на асоциацията бяхме 22 члена а сега сме 37. Фирмите са разделени в три основни групи. Първата - корабостроителни и кораборемонтни заводи, втората - заводи за корабно оборудване, както и предприятия в сферата на производството, монтажа и комплексно оборудване, включително електрооборудване – пултове, табла електротехника и електроинсталации и третата - проектански организации, научноизследователски институти, висши учебни заведения, класификационни организации.

- На какво се дължи това близо двойно нарастване?

- Първо, за сравнително краткия си живот асоциацията вече е добре позната в МТ, МИЕТ. Поддържаме непрекъснат контакт с тях и особено с МИЕТ. Една от основните ни задачи, от която не сме се отказали, е да се опитаме да убедим държавата в необходимостта от гаранционен фонд, който като абсолютна сума не е висок, но ще даде сигурност на инвеститорите, които биха поръчали строителството на кораби у нас. По този начин ще възстановим донякъде негативните последици от световната криза и рецесията в бранша, които резонират в предприятията ни. Това, че работата на асоциацията тръгна с активен диалог, накара доста фирми да видят своя интерес в нея. Ето, станахме член на CESA, тръгна съвместното сътрудничество с Русия, макар и с темпове, които още далеч не ни удовлетворяват, но за ускоряването им е нужна политическата подкрепа на държавата, за да можем да правим реален бизнес от взаимен интерес. Така или иначе членовете ни се увеличават, което става веднъж годишно на общо събрание. Тук обаче искам да вмъкна, че ние не искаме да станем масова организация. В асоциацията членуват само тези, които реално работят в бранша. В този смисъл сигурно след година ще приемем още нови членове, някои от сегашните ще отпаднат, което е нормално.

- Докъде стигна диалогът за създаването на гаранционния фонд?

- В началото диалогът беше активен, проведохме няколко срещи в МИЕТ, с Българската банка за развитие, която е с мажоритарно държавно участие, и идеята е фондът да се създаде чрез нея. Нещата бяха замразени, когато въпросът стигна до Министерството на финансите. Но както вече казах, ние няма да се откажем от тази идея.

- Какво представлява гаранционният фонд?

- С него ще гарантираме част от разликите по лихвите на кредитите. Схемата, която сме представили в МИЕТ, е работеща. Тя е подкрепена от практиките в ЕС. Тук не говорим за някакво държавно субсидиране, което по никакъв начин не се ползва в общността. Става дума за няколко милиона евро, които няма да бъдат изразходвани, а ще образуват гаранционния фонд в ББР, разпределен в две пера - едното от 1,2 млн. евро, другото - от 3 - 4 млн. евро. Вярно, дойде кризата, дръпнаха се инвеститорите, банките до голяма степен спряха да дават пари на корабостроителите и сега сме в затишие. Но така или иначе до 2 г. се очаква кризата в бранша да мине и пак ще има поръчки на кораби. Важното е сега да се съхранят активите на нашите основни заводи. Ще продължим диалога с МИЕТ за създаване на фонда, наскоро, когато се обсъждаше проектобюджетът за 2013 г. чрез Асоциацията на индустриалния капитал, в която членуваме, внесохме писмо с предложение да се предвидят 3 - 4 млн. за новия фонд.

- Какви са очакванията за предстоящото шесто заседание на постоянните работни групи на българо-руската комисия?

- На петото заседание беше решено следващото да се проведе в Санкт Петербурт през октомври или ноември т.г. Малко след заседанието на наше питане от МИЕТ ни отговориха, че следващото заседание на Българо-руската комисия за икономическо и научно-техническо сътрудничество ще се проведе през ноември-декември у нас. Руснаците приеха то да съвпадне и с нашето заседание по време и място. После обаче се оказа, че събирането на комисията се отлага за март 2013 г. Така че предстои да вземем решение за точната дата. А що се отнася до въпроса за очакванията, отговорът не е лесен. Защото след всяка среща имаме определени очаквания, обменяме документация, правим презентация на възможностите си, след което идва период на затишие, което има своето обяснение. Трябва да е ясно, че ние не сме търговско дружество, което сключва договори, целта ни е само да сближим позициите, за да се стигне до практически резултати в бизнеса. Така че ще бъда скромен - очаквам вече да има първи стъпки към конкретни поръчки на корабно оборудване- Важното е да убедим руската страна, че могат да разчитат на нашите мощности. Следващата стъпка е свързана с интереса към плаващите ЖБ съоръжения, която може да се окаже и на първо място. Основната ни цел е да успеем да стигнем до договор за строителство на кораби.

- Какви са очакванията на бранша за края на кризата?

- Доскоро всички прогнози бяха, че международната криза ще започне да минава през 2013 г. Тази пролет обаче срокът бе удължен за средата на 2014 или 2015 г. Като председател на асоциацията съм сдържан оптимист. Смятам, че това ще стане постепенно. И сега има някакви симптоми в разчупване на стагнацията при поръчките за кораборемонт. Ако се задържи като тенденция, ще кажем, че кораборемонтът постепенно тръгва. Убеден съм, че заедно ще се съхраним и след година-две, ако според прогнозите бизнесът в бранша тръгне в правилната посока, ще посрещнем новите договори със запазени активи. Тогава вече ще говорим предимно за нови кадри и инвестиции.