Звездите от тв сериалите „7 часа разлика” и „Стъклен дом” Пенко Господинов и Луиза Гргорова се събират на сцената на Варненския драматичен театър за постановката на „Вуйчо Ваньо”. Режисьорът Пламен Марков ги избира за ключовите роли на д-р Астров и Елена Андреевна в известната Чехова пиеса, която се поставя за пръв път в историята на един от най-старите български драматични театри.В ролята на Вуйчо Ваньо ще видим носителят на Икар за главна мъжка роля Стоян Радев. Премиерата на постановката е тази вечер от 19 часа на сцена "Филиал".

В историята на Драматичен театър „Стоян Бъчваров” пиесата на А. П. Ехов „Вуйчо Ваньо” се поставя за пръв път в 92-ия му творчески сезон. За пръв път свой прочит на Чехова пиеса прави и проф. Пламен Марков. Главният режисьор на театъра, чиято предишна постановка „Ричард III” спечели одобрението на театралната гилдия с 3 награди ИКАР 2012, среща трупата на Варненския театър със следващия световен шедьовър - мечта за всяка трупа. Така той отправя предизвикателство пред варненските актьори, работейки с тях двамата най-големи автори в световната драматургия Шекспир и Чехов, при това един след друг.

За Пламен Марков „Вуйчо Ваньо” е една от най-безпощадните пиеси на Чехов с ярки образи, към които си струва да се завърнем, проверявайки съотношението на проблемите на съвременния човек с тези герои на високата класика. Той изследва персонажите с пристрастие, но и с ирония, без специална симпатия или антипатия към когото и да било от тях. Особено държи на подзаглавието „Сцени от селския живот”, което самият Чехов дава като жанрово определение за своята пиеса.

Ето какво казва звездата от тв сериала „Стъклен дом”, красивата и талантлива Луиза Григорова.

- Харесвате ли героинята си Елена Андреевна?

- Със сигурност като роля е прекрасно предизвикателство за млада актриса. Елена Андреевна в интерпретацията на проф. Пламен Марков ми харесва, но при първия прочит, не изпитах симпатия към нея. В пиесата тя е зряла, опитна жена, която успява да си изиграе картите по начина, по който тя иска. В нашия вариант е чиста и неопетнена млада жена, която за пръв път се сблъсква с някои особени страни от живота. Тя не е преднамерена и това много ми допада, това се опитвам и аз да пресъздам. За мен е удоволствие да репетирам Чехов и пак бих го правила, защото той разказва неща, които се повтарят във всяко време.

- Добавят ли първите срещи с непозната творба някаква специфична енергия към творческия импулс?

- Да, винаги е по-интересно, когато за пръв път работиш една пиеса, когато всичко се случва за пръв път и събитията просто се стоварват върху теб. По-интересно е както за актьорите, така и за публиката. В тази наша първа среща с „Вуйчо Ваньо” особеният и различен прочит на проф. Марков внушава, че няма зли хора и пъклени планове. Любовта обаче не достига. Всички отиват нанякъде, но като че ли никой никъде няма да стигне...

- Станахте популярна с телевизионния сериал „Стъклен дом”, сега сте и на театралната сцена. Къде предпочитате да се изявявате ?

- Форматът на телевизионния сериал е такъв, че нямаш много време да се подготвяш. Там си с интелектуалния багаж, който имаш и органичността, която носиш. В сериала си повече това, което си, докато в театъра разполагаш с повече време да вникнеш в другия човек, да го разбереш. Самият процес в театъра е по-интересен. Без да подценявам телевизията, в момента театърът ме вълнува повече. Благодарна съм на режисьорите, които повярваха в мен и ме поканиха да играя в техни постановки. В момента съм ангажирана в театралните спектакли „Заболяването младост” от Фердинанд Брукнер, реж. Пламен Марков в Учебен театър НАТФИЗ;

„Белградска трилогия” от Биляна Сръблянович, реж. Ивайло Христов в Театър „Сълза и смях”; „Идеалният мъж” от Оскар Уайлд, реж. Тиери Аркур в НТ „Иван Вазов”; „Тирамису” от Йоанна Овшанко, реж. Николай Поляков в Театър „София”. След премиерата на „Вуйчо Ваньо” във Варна ми предстои премиера на „Г-н Колперт” от Давид Гизелман, реж. Пламен Марков в Шумен.

- Хубав старт в кариерата преди предстоящото дипломиране в НАТФИЗ! Какво искате да постигнете като актриса?

- Във всичко, което правя, бих искала да си свърша добре работата, да вложа всичко от себе си, да постигна онова, което се иска от мен и да го надскоча, а след целия труд да изпитам и удовлетворение. Трудно стигам до моето удовлетворение, защото съм много самокритична. Радвам се, че моите родители ценят това, което правя и се гордеят с мен.

- Промени ли Ви с нещо работата върху Чехов?

- Има една много хубава реплика от Елена Андреевна за това, как може да събудиш доверие. Когато се вкопчиш в някого, той бяга. Вкопчването въздейства агресивно и отблъскващо. Важно е да се научиш да цениш личното преживяване и личната свобода на другия. Аз също съм била обсебваща спрямо хората, които обичах, но сега мисля различно. Човек трябва да се променя.

- Ако използвате думи на Елена Андреевна, към какво се стремите?

- „Едното само щастие...”

За работата си във „Вуйчо Ваньо” Пенко Господинов споделя, че Пламен Марков прави доста неочакван прочит на Чехов, по „докторски безжалостен”, още повече, че той играе ролята на лекаря д-р Астров. „Убеден съм, че ще стане много добро представление. Пламен Марков обича актьорите и те го усещат. Важно е, защото когато си на сцената, подобно отношение те окрилява и те кара да вложиш всичко от себе си”, обобщава актьорът.