На четири набъбна броят на наредбите, с които се разпорежда децата да се хранят здравословно. Три от тях са на Министерството на здравеопазването и са за възрастовите групи от 0 до 3 годинки (тя бе приключена преди броени дни и се очаква да влезе в сила след Нова година), от 3 до 7 г. и от 7 до 19 г., които вече се спазват. Министерството на земеделието обнародва още преди година наредба, която направи продуктите по стандарт задължителни за детското меню.

Край на пържените храни в яслите и домовете за деца до 3 годинки. Лелките ще им готвят само чрез здравословните технологии печене, варене и задушаване. Край и на сиропираните или маслените сладкиши, както и на ястия от предишния ден, които понякога се сервират на мъничетата.

Това предвижда проектът на наредбата за храненето на българчетата от 0 до 3 г. на Министерството на здравеопазването, с която "Труд" разполага. Тя е последната от подзаконовите нормативни актове, с които държавата посочва как децата ни да растат здрави. От 2009 г. в сила е наредбата за храненето в училищата, а от миналата - за ястията в детските градини, където вече не се предлагат вредни храни.

"Наредбата за детските ясли е изцяло нова, предишна не е съществувала, затова не можем да правим сравнения. Но тя ще отмени сборници със стари рецепти от периода 1970-1980 г.", заяви пред "Труд" доц. Веселка Дулева, национален консултант по хранене и началник на отдел "Храни и хранене" в Националния център по обществено здраве и анализи. За да се осигури разнообразна храна на българчетата в яслите, задължително всеки ден трябва да им се поднася поне по един продукт от следните групи: зеленчуци, плодове, зърнени храни и/или картофи, мляко и млечни продукти и от богатите на белтък (месо, птици, риба, яйца, бобови растения).

Плодовете и зеленчуците при децата от 6 до 12 месеца трябва да са под формата на сокове или пюрета, а при тези от 1 до 3 г. - цели, нарязани, настъргани или на плодова салата.

"Месото може да е само чисто, без видими тлъстини, кожи и сухожилия, а птиците - и без кожи", подчерта доц. Дулева. Кебапчетата и кюфтетата не може да са приготвени от купена кайма, а лелките ще я смилат непосредствено преди готвенето и то при съотношение между телешкото и свинското месо - 60:40.

Най-малко един път седмично в яслите и детските кухни трябва да се готви риба. При мъничетата от 6 до 12 месеца тя може да е компонент от съответната манджа, а при тези от 1 до 3 г. - да е като основно ястие и/или рибена чорба. Позволява се да се сложи също в салата или сандвич. "Не се допуска предлагане на миди, стриди, калмари, октоподи, раци, скариди и други нерибни хидробионти", пише още в проекта на наредбата за яслите.

Боб може, но до 2 пъти седмично

Ето какво още предвижда проектът на наредбата за храненето в яслите и детските кухни:

- Всеки ден в основните хранения на мъничетата (сутрешна закуска, обяд и вечеря - ако има) трябва да се включват зърнени храни и картофи. Посочен е богат избор на представителите на групата на зърнените храни - хляб, сухар, макаронени и тестени изделия, ориз, жито, овесени ядки, елда, просо, царевица. Всички те трябва да са с минимално съдържание на сол и/или захар.

- Конфитюрите и мармаладите са позволени при децата от 1 до 3 годинки, като те трябва да са с над 40-45% плодово съдържание. При бебетата до 1 г. са забранени.

- При децата до 1 г. - млеката трябва да са за кърмачета, позволява се обезсолено сирене и извара от краве мляко като компонент на попари и ястия, но след навършването на 6-ия месец. При тези между 1 и 3 г. - прясното и киселото мляко да са с над 3% масленост, а кашкавалът и сиренето да са с готварска сол съответно за сирене до 3,5% и за кашкавал - до 2%.

- Лющен зрял боб, леща или нахут могат да се включват в менюто на малчуганите до 2 пъти седмично, но след 10-месечна възраст.

- Не се допуска предлагането на ядки, а яйцата може да са само кокоши и то пресни.

- Сладкарски изделия се позволяват веднъж седмично на децата от 1 до 3 г., но които постоянно пребивават в детските или социалните домове. Не и на тези в яслите.

Без мас и хайвер в училище

Свинската мас и хайверът са строго забранени в менюто на малчуганите в детските градини и учениците. Забраната е спусната от година насам, когато министерство на земеделието обнародва "Наредба за специфичните изисквания към безопасността и качеството на храните, предлагани в детските заведения и училища". Контрольор по нея е Българската агенция за безопасност на храните.

В България едва ли ще се намери училище или детска градина с възможност да предложат хайвер на децата, защото в момента килограм от деликатеса върви около 2000 евро. От Агенцията по храните обясниха пред "Труд", че забраната е изрично заложена в наредбата, защото тя фигурира в европейското законодателство. От ведомството припомниха, че наред с общинските детски заведения и училища у нас има и редица частни, които могат да решат да поглезят подрастващите. Досега обаче хайвер в кухните за деца не бил откриван и нямало нарушения на забраната.

А иначе за бариерата пред хайвера има "тлъсти" основания. По калоричност червеният и черният хайвер превъзхождат месото, млякото и много други хранителни продукти. Например в 100 грама черен хайвер на зърна или пасиран се съдържат 280 калории, а в 100 грама червен хайвер - 270 калории. За сравнение същото количество средно мазно месо дава 120 калории, а 100 мл мляко - 70.

Свинската мас пък бие всички рекорди с нейните 902 калории във всеки 100 грама. "Освен нашите наредби и родителите трябва да полагат грижи за храната на децата. Всяка есен по селата масово се колят прасета за домашна консумация, а свинската мас се ползва цяла зима вместо олио. Ако родителите не осъзнават тежкия проблем за затлъстяването при децата, нашата регулация се оказва излишна", добавиха от Агенцията по храните. Позволените мазнини са краве масло, слънчогледово олио и зехтин. Най-здравословното и предпочитано месо е рибата. Забранено е обаче предлагането на солена, пушена, сушена, маринована или консервирана по друг начин риба. При пушената и сушената риба заради опасността в тях да са останали живи паразити, а маринованата заради наличието на завидно количество сол и захар в маринатата. Рибата трябва да се готви дълго, при добра термична обработка.

Кюфтето само "Стара планина"

За разлика от най-малките, в детските градини и в училище кюфтетата и кебапчетата са позволени, но само ако са закичени с логото "Стара планина".

Стандартът не допуска соя, картофено нишесте, фибри, оцветители, механично обезкостено месо. Фиксирано е и влагането на сол до 2% за каймата, кебапчетата, кюфтетата, суровата наденица и карначетата. До 2,2 на сто сол се позволява във варените и варено-пушените малотрайни колбаси, както и не повече от 3,5% в трайните от свинско и говеждо месо. Разрешените добавки са регулатори на киселинността - захари, соли и витамин С. Каймата например може да е от 100% свинско месо, или от 100% телешко, допустимо е и смес от 40% свинско и 60% телешко. Голямото достижение на стандарта бе тоталната забрана за соята, която в световен мащаб вече е генномодифицирана. В стария БДС за месото се допускаше влагане на соя от 2,5% до 5% соя.

Заради контрола на соята в колбасите "Стара планина" обаче дойдоха първите отливи на клиенти от качествените продукти. Той се случи след октомври 2010 г., т.е. буквално месеци след въвеждането, когато за три фирми бе обявено, че са вложили соя в колбасите, но изледвания в германски лаборатории показаха, че соята е в незначително количество от порядъка на 0.00001. Тогава се разбра, че Агенцията по храните не разполага с лаборатория за количествен контрол на соята. Министърът на земеделието Мирослав Найденов предложи бизнесът да я изгради, но фирмите отказаха. Сега ветеринари на място в предприятията контролират суровините за стандарта.

Колбасите, кренвиршите и наденицата "Стара планина" за деца позволяват да се слага замразено или охладено говеждо месо с до 10% тлъстина. Свинското е 2 вида - с до 5% тлъстини и с до 35%.

Айрянът с 50% вода и без сол

Любимият на децата айрян в детските градини и училищата задължително трябва да е от българско кисело мляко и питейна вода без добавяне на готварска сол, категорична е наредбата за храненето на аграрното ведомство.

През май т.г. критериите бяха доизкусурени. Водата в айряна не трябва да е повече от 50%. В училища и детски градини може да се предлага българското кисело мляко по БДС. То се прави само от мляко без никакво влагане на палма. Стандартът допуска влагане на сухо мляко до 20%, но тогава продуктът се казва само "кисело мляко", а не "Българско кисело мляко", за да е разпознаваем.

Млечните стоки по новото БДС, с което се хранят децата, трябва да се правят само от мляко, покриващо евроизискванията за хигиена. У нас такова е само 40% от кравето мляко. Масово суровото мляко идва от хиляди селски обори с по две, три крави, които не са модернизирани. Суровината не се съхранява в хладилни камери и бактериите в нея се множат до 1 млн. брой, а нормата на ЕС е 100 000. Това е причината Брюксел да не допуска голяма част от млечните ни стоки до общия пазар.

Сиренето и кашкавалът в детските заведения също трябва да са по Български държавен стандарт.

Сиренето трябва да зрее поне 45 дни, а цветът на качественото е бял до леко кремав. Маслеността на кравето и козето е 45%, а на овчето и биволското - 50 на сто. Кашкавалът от краве мляко, който е произведен по този стандарт, трябва да зрее задължително 45 дни, а кашкавалът от овче мляко и от смесено мляко - 60 дни.

Компоти и консерви без "бомбаж"

Забрана за доставка на консерви и компоти с "нарушена херметичност и признаци на бомбаж" черно на бяло фигурира в наредбата за здравословно хранене на децата на Министерството на земеделието.

Забранява се в консервите от плодове и зеленчуци да се съдържат консерванти, оцветители и подсладители. Наред с това в училище и детските градини трябва да се сервират само 100% плодови и зеленчукови сокове.

Лютеницата също постандарт

Лютеницата в детските градини трябва също да е по-създадения браншови стандарт. Той предвижда лютеницата да се прави от доматено и пиперково пюре. В нея не трябва да има пюрета от тикви, оцветители, консерванти и др. А количеството на нишестето и захарта трябва да са минимални. Ще се допуска добавянето и на други зеленчуци като патладжан, моркови, картофи или картофено и царевично нишесте в определени количества.

В момента едва 4 фирми произвеждат лютеница по стандарт, макар че при обявяването му в края на м. г. 8 консервни завода изявиха желание да произвеждат. В детските градини и училищата лютеницата ще може да се маже само върху филии от хляб по стандарт "България". Той бе разработен от бранша и се прилага за трите вида хляб - бял, типов и добруджа. Самуните, направени по него, трябва да съдържат единствено брашно, вода, мая и съвсем малко сол. Ще имат годност до 48 часа. Хлябът трябва да е направен от най-качествено жито, т.е. пшеницата да бъде с глутен поне 26. Житото с такова качество в последните 10 години е само 10-15% от реколтата. Това бе и причината преди няколко месеца шефът на Агенцията по храните Йордан Войнов да обяви, че фурните, които работят по стандарт "България", ще трябва да внасят брашно от чужбина. В момента 72 фурни могат да го произвеждат, но реално го правят 10.

Децата не пият вода заради отблъскващи тоалетни

Много от учениците или забравят да пият вода, или не го правят, защото единственият източник са чешмите в тоалетните, които обаче често са в непривлекателен вид. Това заяви пред "Труд" доц. Веселка Дулева, национален консултант по хранене. Специалистката добави, че през изминалата седмица се е провел форум точно по темата - как децата редовно да пият вода. Точно това предвиждат всички наредби на здравното министерство, включително и проектът на тази за храненето в детските ясли, която ще влезе в сила от догодина.

"Водата във всички селища у нас е питейна. Ако тя има лош вид или вкус, това се дължи на старите тръби и водопроводната мрежа", подчерта доц. Дулева.

За да не се влиза в тоалетните за чаша вода, изход от сегашното положение е в училището да се изградят чешмите тип "фонтан". Ако то не разполага с много средства, друг вариант е да се купуват т. нар. диспенсери (огромните бутилки с вода).

"Ако родителите не дават преди училище шише с вода на децата си, която не е задължително да е минерална, то може да си носи чаша. И в нея да си сипва от чешмите там", каза още доц. Дулева. Тя посочи, че отскоро се прилага програмата "Вода в голямото междучасие". Тя предвижда в часа на класния или по-често през деня учителите да напомнят на децата, че трябва да пият вода и колко полезна е тя. "Понякога децата идентифицират жаждата с чувството на глад. Лошото е, че стигне ли се до жажда, в организма вече са започнали процеси на дехидратация. Затова е толкова важна ролята на преподавателите", каза още доцентката. Неслучайно в домовете за изоставени българчета до 3 г. има график за даване на вода.

Препоръчителното дневно количество течности за децата е 1,5-2,00 литра, като в тях влизат млякото, супите, соковете, топлите напитки. "Течностите не трябва да се приемат, ако са много топли или студени", завърши доц. Дулева.