След двадесет години съзнателно професионално изгнание, Юри Ангелов се завърна триумфално в ролята на злодея Распутин в култовия сериал "7 часа разлика" и отново разбуни духовете. Поиска да култивира Распутин и тъкмо да извади на показ дълбочината в характера на героя си, снимките секнаха. Скандалният Юри Ангелов е от актьорите, които се появяват рядко в медийното пространство, но след себе си оставят здрава диря с прямостта си. Мечтае да се види като пенсиониран актьор и осъзнато не иска статуетките "Икар" или "Аскеер", защото твърди, че са награди, които театралните сноби раздават помежду си.

Роден е на 13 ноември 1949 г. в село Тотлебен. Завършва ВИТИЗ "Кръстьо Сарафов" в класа на Апостол Карамитев. През 90-те години на миналия век, когато е в разцвета на кариерата си, той напуска София, Народния театър и светската суматоха, за да заживее в бургаското село Фазаново. Ролята му в "7 часа разлика" го върна отново на снимачната площадка през 2011 година, но след спирането на сериала актьорът отново се колебае дали да не влезе отново в любимото си амплоа: на отшелник.

- Г-н Ангелов, защо приехте ролята в "Човекът, който прави дъжд" след толкова години, прекарани вън от театъра?

- Тази пиеса я знам отдавна. Още в Народния театър ми я предложи Вили Цанков. Тогава обаче така и не се случи. После я направиха за Стефан Данаилов, Чочо Попйорданов. Сега, когато ми я предложиха пак, отначало я отказах. Вече бях и много ангажиран със снимките на "7 часа разлика". После размислих и си казах, че е грях да откажа такава роля. И слава Богу, че я направих, защото се случи нещо много хубаво. Колективът на Габровския театър е много млад, имам предвид, че има млад дух. Защото духът няма възраст. В крайна сметка от съвместното ни удоволствие се роди една хубава рожба, която пък взеха, че номинираха за "Икар". Когато получих номинацията, отказах да отида на церемонията. Избягвам да присъствам на "Аскеер" и "Икар", защото някак си оставам вечно номинираният. Освен това аз живея отдавна откъснато и далече от тази суета и това, което става на тези церемонии, аз не разбирам. Бях решил да не се появявам и сега на "Икар", но накрая отидох, защото ме помоли директорката на Габровския театър, а това е престижно за самия театър. Изгледах на драго сърце цялата програма, но страшно се изморих, грохнах и дори гаджето ми от Бургас, която гледала церемонията по телевизията, после ми каза: "Ей, като не ти дадоха наградата, просто ти личеше, че завиждаш на този млад актьор от Варна, който я получи". А пък всъщност аз бях гроги от целия фалш на наградите "Икар", чак ми стана лошо. Всъщност, може би, наистина съм изглеждал завистлив, но поради физическите проблеми.

- Роля, която е грехота да откажеш - такава ли беше и тази на Распутин в "7 часа разлика"?

- Точно такава. Но аз и нея отначало отказах, като видях каква тухла е сценарият. Освен това трябваше да пътувам често до София през зимата. Трябваше да минавам и Шипченския проход. А аз съм напуснал столицата преди 20 и кусур години и то съзнателно и доброволно. Напуснах Народния театър, но това беше всъщност заради столицата, която не понасям. Заимствал съм от Чудомир, който пръв напусна столицата, един много хубав лаф: "Откакто напуснах столицата, се връщам там само при нужда". Навремето бях излекуван от Лидия Ковачева. Бях на 28 години и почти умирах от различни болести. Традиционната медицина ме доведе до момент, че пиех една шепа антибиотици - най-корумпираните същества са лекарите. Затова отидох при Лидия и гладувах 28 дни. Бях заедно с д-р Емилова, която беше по-зле от мен. И Лидия буквално спаси живота ни. А после се срещнах с Петър Димков,

който ми даде посоката, за да загърбя цивилизацията.

Той беше почти на 100 години, но нямах чувството, че се срещам с толкова възрастен човек, не му личаха годините. След като ми постави диагнозата и ми каза как да се лекувам, попитах го дали да си отида на село. Погледна в ириса ми с едно фенерче и с бавна интонация ми каза: "Моето момче, българинът направи голяма грешка. Той се откъсна от земята, тя е нашата майка, тя ни храни, тя ни лекува". Така се потопих в селото през годините.

В крайна сметка обаче и за Распутин пак размислих и приех ролята. Това обаче ми коства твърде много. Вложих цялото си същество в тази роля. Говорих на два чужди езика - руски и английски. За съжаление по софийски причини снимките на "7 часа разлика" вече са спрени. Обадиха ми се преди няколко дни, че няма да има снимки, че засега четвъртият сезон спира. В пресата се появяват различни модификации защо това се случи, но аз реално не знам защо. Отказах да се явя на съвещанието с екипа, на което трябваше да присъствам в София. Трябваше да бия толкова път и да нямам възможност там да говоря на руски и английски, което съм правил цяла година. Признавам обаче, че ролята ще ми липсва, защото тъкмо образът на Распутин започна да се развива в дълбочина. Дори си говорих със сценаристите и точно "обърнахме палачинката", както се казва, и всичко се срина изведнъж. На мен не ми е мъчно толкова, защото ще имам възможност сега да си почина. Мъчно ми е обаче за младите хора от сериала, които сега здраво ще увиснат без работа и ще им се наложи да поглеждат към чужбина, както всъщност много от тях вече го правят.

- Защо не преподавате актьорско майсторство, можете да научите 20-годишните на много неща.

- В никакъв случай. Макар че сам се нарекох професор в Бургаския театър, но това си го измислих сам. Нека други се кичат с титли. Аз съм шеговит професор. Все още не мога да си позволя да обучавам млади хора. А като знам какви пропаднали актьори го правят, това граничи с престъпление, защото с младите хора трябва да се работи внимателно. Трябва да имаш страшно много опит, да си много узрял, не всеки може да учи другите. Това на мен ми се струва много отговорно нещо. Освен това, когато ходя в Бургаския театър, аз младите актьори не ги уча на актьорско майсторство, а на разни мръсни неща. Говоря им за отношенията с жените и им казвам, че трябва да имат научен подход. Това е най-пренебрегваната тема, а тя всъщност е най-свързаната с живота, защото какво изкуство, като не знаем как да се размножаваме! Така че им преподавам на теория тао-любов на китайските майстори, а практиката е от тях.

- В кои от младите актьори са отправени надеждите ви?

- Всички млади ми харесват, защото не са обременени. Ние се забатачихме в глупости, а те, слава Богу, четат английски, руски, испански и са много добри. Харесвам всички млади артисти. Нахъсани са, имат стремежи, дано ние не ги опорочим.

- Усещате ли завист в гилдията заради популярността си покрай сериалите?

- Не, защото аз съм много далече от тях. В гилдията ме мислят за луд. Дори сега малко се изумиха, че излязох от шумата и изведнъж проговорих на руски и английски език, и то еднакво добре и нямаха време да ми завидят. Не ми завиждат и защото аз не се интересувам от техните награди. Какво е това "Икар" например!? Теди Москов им го каза - Икар е един фалирал човек! Аз пък на "Икар" му викам "Икарус". Така и казвам: Номинираха ме за "Икаруси". И все се надявам, че в крайна сметка ще променят и името "Аскеер". Какво е аскеер?! Имитация на думата оскар. Дълго време ни убеждаваха, че ще сменят това наименование. Що за скодоумие е това, което продължава! Аскер всъщност значи турска армия, воин. Първо, поради невежеството си, обиждаме огромната турска армия, която е владеела почти целия свят. Как така ще обиждаме турския войник бе? Второ, обиждаме нашата малка войска, която побеждава в Балканската война пък турската армия. Защо да не кръстим тогава този "Аскеер" на "Солдат", и пак статуетката ще бъде с каска. Освен това си раздават помежду си тази награда снобите, правят си банкети за нея. Аз не бях на награждаването на "Аскеер", но отидох в клуба, за да видя съсловието след толкова години. Уплаших се. Пиеха, плюскаха като тъпани...

- Харесва ли ви ролята на провокатор?

- Провокатор към себе си - да. Не си позволявам да отправям провокации към никого друг. Бъзикам се често с така наречените ценности, но не съм злобен провокатор, гледам да не насаждам някого на тръни.

- С какво турските сериали пленяват масовата публика?

- Аз ги гледам, за да се ориентирам професионално. Те уцелват сърцето на човека. Третират човечни теми. През социализма съм участвал в много филми и телевизионни театрални постановки. Писателите ги изпращаха при народа и им изплащаха командировки и субсидии - това беше нещо много фалшиво. В резултат на което пишеха такива сценарии, че е имало случаи, в които съм се чудил как да си кажа монолога. Мисля, че сега диалозите станаха по-човешки. Млади хора пишат диалозите и българските сериали започнаха да ловят аудитория. Но все още ни предстои много работа. Може би турското общество се е развивало естествено и затова и диалозите им са естествени. Може би те не са прескачали етапи и не са се връщали назад, за да дострояват някакъв строй.

А ние отново имитираме, сега пък американците

В нашите сценарии доминира зловещо насилие. Такива ли пък изроди сме? Та ние изпратихме песен в космоса, а нежността на добруджанските песни? Та българският народ е космическа рожба. Сега темите ни са: пет човека си опряха дулата на пистолетите в главите. Какво е това чудо, толкова ли се объркахме!?

- Кой е големият житейски урок от вашия учител Апостол Карамитев?

- Той е много различен от това, което говореше в интервютата. Аз знам обаче последните му думи от съпругата му. Преди да затвори очи завинаги, той е казал: "Как не проумях, че този живот е един голям маскарад." За мен това е големият урок. Може би и затова си позволих смелостта дръзко да напусна удобството - Народния театър, столицата и направих голяма крачка в своя полза. Не съветвам обаче никого да ме следва, защото това е индивидуално и всеки може да сбърка.

- Коя е ролята, която все още искате да изиграете?

- Бях на 17 години, когато на лозето на баща ми ми попадна "Идиот" на Достоевски и толкова силно почувствах тази книга, че понякога се мисля за истински руснак. Исках княз Мишкин да играя дълго време, но режисьорите така и не ми предложиха тази роля. Исках тази роля заради чистотата на човешкото същество. Всички ние се раждаме чисти - дечицата са малки Буди. А след това обществото с целия си фалш, измама, корумпираност и пошлост ни променя до безкрайност.

Първо исках да играя Мишкин, който е най-чистият, а сега искам да играя Смердяков от "Братя Карамазови", който е най-зловещият герой на Достоевски.

- Какво ще вършите като пенсиониран актьор?

- Ще се отдам на земеделие. Ще стана практик земеделец. Имам градина, коне, краставици, патладжан, японска ряпа, диви култивирани растения, хинап, земна ябълка, което е било хляба на бедните. Това е естествената билка за диабет, защото не мръзне, има естествено количество инсулин. Само Господ знае какво ми предстои. Но това, което аз знам, че една хубава пенсия от 250 лв. ме чака на хоризонта. Толкова получават артистите, но ми вдигнаха възрастта. Но наистина - мечтая да се пенсионирам, това е.