Добри отзиви за дебютния си пълнометражен филм „Вяра, любов и уиски” получи днес от кинокритиците на фестивала „Златна роза” младата българска режисьорка с американски паспорт Кристина Николова. Снощи филмът й направи своята премиера пред варненската публика.

„Филмът може да се нарече автобиографичен. Сценарият му е писан в Балчик и с него исках да покажа какво е усещането да живееш като чужденец зад граница и какво е когато се върнеш в родината”, разказа Кристина Николова. От 14 години младата режисьорка, живее и работи в САЩ. Сподели, че една от водещите идеи за филма е дошла от чувство хем да си у дома, хем да не си, хем хората да те приемат, хем не съвсем, когато живееш в чужда страна. Филмът е показван на много места в САЩ и навсякъде хората приемат по един и същи начин посланието му – изборът, който всеки един от нас трябва да направи рано или късно в живота си, каза съсценаристът на „Вяра, любов и уиски” Пол Далио.

Пол Далио: „Този филм не е само за хората от Америка. Той е универсален, защото навсякъде по света хората заменят надеждата с уиски. Филмът удари като струна зрителите, които живеят в по-малките градове на Америка, защото много от тях са напуснали малкия град и са се установили някъде другаде. Всеки е изпадал в състоянието да направи своя избор – мъртвата душа или мъртвото тяло”.

„Тръптещ, непретенциозен и простичък начин, който ни говори за любов” – това определение за „Вяра, любов и уиски направи Геновева Димитрова.

Геновева Димитрова: „Отдавна не ми се беше случвало да гледам български филм, който по така непретенциозен начин да ни говори за любов. Младите хора имат нужда точно от тези простички неща. Във филма много силно са изведени като линия спомените от детството и тръпката да си с любимия човек”.

Кинокритикът Вера Найденова нарече дебютната лента на Кристина Николова „драма за сетивата, не само за психиката”.

Вера Найденова: „5 минути преди филма, без да знам за какво се разказва в него, изказах мнение, че онзи, който направи филм за любовта, ще удари в 10-ката, защото такъв филм липсваше до момента в българското кино. Това е лирико-драматичен филм. В него има лирика в настроението, в наблюдението, в детайлите, не само във финала”.

Иво Драганов: „Този филм ме развълнува почти така, както филмите „Абсолвентът” и „Коса”. Това бяха филмите на нашето поколение. Любопитен бях да видя филмите на вашето. Изключително важно е, че лентата засяга освен любовта и темата за избора. За мен хората, отивайки навън, се обезличават в глобалния свят. Но много от тях се връщат.”

Добра оценка получи и актьорът Валери Йорданов за поредната си успешна роля. Според Вера Найденова той отново е блестящ, а Иво Драганов заяви, че въздействието му на екрана много му напомня за Ник Нолти.

Критиката видя и някои сценарни недостатъци във „Вяра, любов и уиски” , например обърканата връзка между поколенията и намекнатият македонски произход на главната героиня. Противоречиви мнения имаше и за техническото качество на лентата. Според Емил Тодоров проблемът на филма е в качеството на звука и картината и в този си вид не може да влезе в българските кино салони.

Кристина Николова отговори, че „Вяра, любов и уиски” е сниман на 16 мм лента, с която обаче е имало проблеми и над 70 % от филма е заснет на бракуван носител. Това обаче не му е попречило да вземе наградата за най-добър оператор от фестивала за независимо кино „Сламданс 2012”.

Александър Янакиев изказа недоволството си, че някои от кадрите са заснети с любителска камера и че дрезгавият глас, грубият изказ и акцентът на актрисата Ана Стояновска се разминават с нежната героиня, в която се превъплъщава. „Очаквах, че акцентът на Ана Стояновска няма да се хареса в София, отговори Кристина Николова и допълни, че за нея това е точната актриса за ролята на Нели. И още отзиви за филма:

Боряна Матеева: „Това е един изповедален филм. За младото българско кино това е най-ценният път – личният поглед, а не препратки към филми на известни режисьори, каквито често правят младите автори. Това е пътят пред всеки млад кинаджия – да има смелостта да изрази себе си, а не да се опитва да блести като подражава на другите.”

Днес „Златна роза” продължава с прожекциите на филмите „Испания” на Аня Соломоновиц и „Аз съм ти” на Петър Попзлатев.