Българските филми „Пистолет, куфар и три смърдящи варела” на Георги Костов, „Цветът на хамелеона” на Емил Христов и „Слънчево” на Георги Костов вече се срещнаха с варненската публика на кино-фестивала „Златна роза”. Първите две заглавия са дебюти за техните режисьори, а Илия Костов вече има зад гърба си няколко успешни ленти, сред които са „Мадам Бовари от Сливен” и „Време за жени”. Днес беше ред на кинокритиката да изкаже мнението си за лентите от 1-вия фестивален ден. Пред нея се изправиха създателите на „Цветът на хамелеона” и „Слънчево”.

„Доволна съм от старта на фестивала. Хубаво е когато българското кино се събужда откъм количество и качество на продукциите” – с тези думи Антония Ковачева откри 1-вата пресконференция на кинокритиците на фестивала. Според нея и трите ленти успешно са поели естетически рискове и не са се потдали на клишето да бъдат насочени изцяло към масовия зрител.

Общото мнение на критиката беше, че режисьорът на „Цветът на хамелеона” Емил Христов е успял да визуализира по изключително добър начин една доста тежка литературна материя, каквато е романът „Цинкограф” на Владислав Тодоров. „Първоначално сценарият беше 120 страници, но след като работихме върху него в продължение на 6 месеца, бяха съкратени около ¼ от него”, каза Емил Христов. В книгата не съществува любовната история между екранните партньори Руши Видинлиев и Ирена Милянкова. Добавени са и всички сюжетни линии с МИ6, КГБ и ЦРУ, защото са се сторили интересни на режисьора и показват до каква степен може да ескалира емоционалното безумие у главния герой – Батко Стоименов. Според проф. Вера Найденова филмът е многопластов и Емил Христов е успял да превърне тежката литературна материя в мощно и модерно кино. „За първи път имаме филм, който разкрива мистерията на българския преход, с всички негови неясноти и абсурди”, каза проф. Найденова и допълни, че особено в динамичния финал на лентата е станало ясно какво сме преживели през последните 22 години. Божидар Манов нарече „Цветът на хамелеона” интелектуална гротеска на Държавна сигурност. Според него филмът има зряла и сериозна художествена идея, която все още работи в нашата реалност, но е облечена в кино форма. „Наградата за дебют би била безспорна, но недостатъчна” допълни Манов. Кинокритикът Вълчан Вълчанов сподели, че много рядко му се случва да пожелае да гледа един филм два пъти и „Цветът на хамелеона” е един от тях. „Отдавна не бях виждал такъв финес и качествена работа във воденето на актьорите. Режисьорът ни показа блестящото си умение в това”, допълни Вълчанов. Според него има отделни аритмии в екранната реализация, но всичко идва с опита, смята кинокритикът. „Този филм е конструиран с изключителен екип, който успях да мотивирам, за да направи един филм - моят филм”, каза Емил Христов. Изключително добра оценка получи и операторът на „Цветът на хамелеона”Крум Родригес, който според критиката е работил смайващо. „Познавам Крум отдавна, бил ми е асистент-оператор в 3-4 филма. Въобще не съм се намесвал в работата му. Той е най-доброто, което е произвел като кадри НАТФИЗ през последните години. Съвсем скоро ще направи световна кариера навън и няма да му се налага да живее като куче тук”, беше откровен Емил Христов. Крум Родригес е имал пълната свобода да прави каквото иска с камерата, разкри още режисьорът. „Когато ме попита какъв филм искам, му отговорих – майсорски. Единственото, което му дадох, това са 3 филма на Гордан Уилис, за да види жанровото снимане на трилър”, допълни режисьорът. Адмирации получиха и главните герои – актьорите Руши Видинлиев и Ирена Милянкова. В „Цветът на хамелеона” Руши Видинлиев прави изключително екранно присъствие, смята Антония Ковачева и допълни: „Адмирирам да се работи по трудния начин с актьорите – за развитие на самата роля и за развитие на цялата драматургия. Филмът „Цветът на хамелеона” ни показа нещо позабравено в киното – да се съчетава играта на професионални и непрофесионални актьори. Ирена Милянкова, която се превъплъти в ролята на куцата съдба, също получи ласкави отзиви за екранното си присъствие.

Ирена Милянкова: „Работата във филма беше много лека за мен. Имах 7 снимачни дни, Светлана Янчева и Жорета Николова от екипа бяха непрекъснато до мен и ми помогнаха с лекота да усетя какво се иска от мен за тази роля и нещата се получиха. Имах късмета да попадна на страхотни професионалисти”.

Филмът „Слънчево” критиката определи като модел на филм, който е на „Ти” с публиката. В лентата има от всичко по много – има пищност, има много сюжетни линии, има много истории и персонажи, и всеки зрител може да види себе си. Затова и се харесва от публиката. Но според критиците пищността на картините и образите е била прекомерна. „Във филма има прекалено много драматургия, прекалено много сюжет и това го претоварва”, не спести упреците Антония Ковачева. А проф. Вера Найденова се обърна към режисьора на „Слънчево” Илия Костов с думите: „Ти си останал в клишетата и фейлетоните. За мен този ти филм не е сред любимите ми, за разлика от предишните ти творби – „Мадам Бовари от Сливен” и „Време за жени”. Липсва ми идеята защо си решил да промениш филма от документален, какъвто беше първоначалния му замисъл, в игрален, попита проф. Найденова. Илия Костов контрира с думите, че за него няма значение дали един филм е документален или игрален. Искал е да го направи по този начин и не се съгласи, че трябва да влезе в някакво клише как да реализира идеите си.

Илия Костов: „Всеки филм е плод на социален и художествен опит. Използвам истински случки като допълнение за развитие на драматургията. Защото филмите според мен трябва да са социално познаване на живота, допълнено от художественото възприятие”.

От режисьорът на „Слънчево” стана ясно, че филмът има проблеми с разпространението си в България. В момента се водят преговори и евентуално лентата ще тръгне по кината в началото на следващата година.

На пресконференцията нямаше представители от екипа на „Пистолет, куфар и три смърдящи варела” и това беше причината за тази лента да се говори малко. Критиката видя в него проблеми с драматургията. Определи го като свеж, жив и кинаджийски филм, който обаче няма достатъчно интересна история, която да разкаже.

Днес програмата на „Златна роза” продължава с прожекциите на „Корпус за бързо реагиране” , „Вяра, любов и уиски” и „Инкогнита”.