На 9 октомври 2012 г. (вторник) от 11.00 ч. на официална церемония в Националния исторически музей министърът на културата Вежди Рашидов ще предаде спасените антики на ръководството на НИМ, за да обогатят експозицията му.

Със заповед на министъра на финансите Симеон Дянков, след приключване на делата в Окръжния съд – Видин, на министъра на културата Вежди Рашидов бяха предоставени 5000 броя движими културни ценности, които са конфискувани на граничен пункт Връшка чука при опит да бъдат изнесени за аукциони в чужбина.

Културните ценности са заловени от служители от звено КИЦ към ГДБОП-МВР и от Областната дирекция на МВР – Видин. Експертизата е изготвена от специалисти от НИМ и НАИМ-БАН. Това бяха едни от най-значимите и важни дела в годините на прехода в областта на културно-историческото наследство.

Освен сребърните римски солници, които вече бяха заведени във фонда на НИМ през май тази година, заловената пратка съдържа ценни археологически и нумизматични движими културни ценности, голяма част от които произхождат от археологически обекти на територията на Република България – антични и средновековни селища и некрополи. Сред тях има ценни римски и средновековни монети, някои от които са част от колективни находки:

• Колективна находка от късноримската епоха, съдържаща 2376 отлично запазени бронзови монети на римските императори Диоклециан (284-305 г.), Максимиан Херкулий (285-305 г.), Максимиан Галерий (292-311 г.), Максимин ІІ Даза (305-313 г.), Лициний І (308-324 г.) и Константин І (306-337 г.).

• Колективна находка, съдържаща 93 много добре запазени бронзови ранновизантийски монети на Юстиниан І (527-565 г.), Тиберий ІІ Константин (572-582 г.), Маврикий Тиберий (582-602 г.).

НИМ получава и златна римска монета – солид на император Юлиан ІІ Апостат като август (361-363 г.), сечена в монетарницата на Сирмиум, която е обслужвала балканските римски провинции.

Сред близо 600-те археологически и етнографски предмети, които постъпват в НИМ, особен интерес предизвикват няколко групи предмети. Това са 5 бр. бронзови кухи брадви, тип „келт”, и 9 бр. бронзови сърпове, датиращи от къснобронзовата епоха (средата – втората половина на ІІ хил. пр.Хр.). Те вероятно са част от колективна находка, заровена в земята като съкровище, подобно на известните досега находки от подобни предмети, откривани главно в Североизточна България. Освен като свидетелство за развитието на бронзовата металургия през ІІ хил. пр.Хр., те са особено интересни с функцията си на разменни средства (домонетни форми) през тази отдалечена епоха.

Сред по-късните материали интересни са бронзовите апликации за конска амуниция от VІІ – VІ в.пр.Хр., които се откриват сравнително рядко по българските земи. Интерес заслужават и групата накити от златни, сребърни и бронзови накити от римската епоха и Средновековието – висулки-брадвички, украсени с фигури на птица и геометрични орнаменти, златна обеца, бронзови и сребърни пръстени. Сред редките екземпляри от римската епоха е и сребърният пръстен с гравирани растителни орнаменти и магически символи, както и бронзовите пръстени с геми от полускъпоценен камък, на които са изобразени грозд и съд, щит и копие.

Предоставените на НИМ движими археологически и нумизматични културни ценности представляват изключителен интерес за българската историческа и археологическа наука, имат културно-историческа и експозиционна стойност. Те ще обогатят експозицията на НИМ, а част от тях могат да участват и в изложби в страната и чужбина.