Запасите от природен газ - метан, от находищата на газохидрати, които се намират в икономическата ни зона в Черно море, могат да стигнат за задоволяване на енергийните нужди на страната (при сегашния размер на потребление) за следващите 400 г. Това показват предварителните изследвания, заяви за chernomore.bg доц. д-р Атанас Василев от Института по океанология към БАН. Газохидратите се намират на средна дълбочина 300 м и достигат максимум до 1000 м под морското дъно. Става дума за свободен газ метан в седиментите, който при високо налягане и температури 9-21°С образува с водата нещо като твърд лед, обясни доц. Василев. За съжаление у нас все още не се отделя нужното внимание на тези изследвания, които могат да определят енергийното бъдеще не само на страната, но и на Европа и света, каза океанологът. По неговите думи в тази насока ние сериозно изоставаме от останалите черноморски страни. Водещи са руснаците и украинците, като напоследък напред излизат и румънците, които дори вече имат две концесии за добив на метан от газови хидрати – в румънския и грузинския сектор на Черно море. Турция също е много напреднала в изследванията си, които са разкрили наличието на големи запаси на газови хидрати под черноморското дъно.

Подобни залежи се изследват на много места в Световния океан, като водещи са учените от САЩ, Германия, Япония и др. Счита се, че запасите в Черно море са едни от най-перспективните, допълни доц. Василев.

С една технология двоен екоефект

Когато екологията е първостепенна, може да се роди такава технология, че едновременно с добива на метан от находището с газови хидрати да става и погребването на въглероден двуокис - най-опасният причинител на глобалното затопляне. Точно това правят в института GEOMAR в Кил. Като всяко гениално нещо и тази идея е много проста. Прави се сондаж за дестабилизацията на газовите хидрати чрез повишаване на температурата, метанът се отделя, започва да се изчерпва, а на негово място се нагнетява въглероден двуокис. И понеже двата процеса на разграждане на хидратите и образуването на окиса имат различна енергетика, става така, че въглеродният двуокис образува свой метан, като в същото време при затоплянето на хидратите пък се отделя газ метан. Накрая въглеродният двуокис остава погребан на мястото на газовите хидрати. Върху тази технология работят и други страни, а тази година се очаква и технология за пилотно приложение.

Най-големият резервоар на въглеводородно гориво

На вид газовите хидрати приличат на лед, но са по-твърди от него. Най-разпространени са метановите хидрати, обясни за chernomore.bg доц. д-р Атанас Василев от ИО към БАН, Варна. В един обем хидрат се съдържат 165 обема метан. Освен това количеството на хидратите в световен мащаб е такова, че в тях има повече енергия, отколкото във всички конвенционални въглеводородни горива като нефт, газ, въглища и торф. С други думи, това е най-големият резервоар на въглеводородно гориво в света. Интересно е, че и други газове образуват хидрати. Например, сероводородът - в турската част на Черно море се смята, че е открито такова находище, каза доц Василев. Въглеродният двуокис също образува хидрат, а точно той е водещият фактор за климатичните промени и затова е важно надеждното му погребване от атмосферата във вид на хидрати, подчерта океанологът.