Вноската за здраве в България е най-ниска в Европа, но българското здравеопазване е най-скъпото в ЕС, тъй като болните са принудени да доплащат над 50 процента от лечението, казва в интервю за предаването "Под лупа" на ТВ "Европа" председателят на Националната пациентска организация д-р Станимир Хасърджиев.

ИНТЕРВЮ НА НИКОЛАЙ ЛЕФЕДЖИЕВ

-  В Народното събрание се подготвя закон за правата на пациента. Какво трябва да включва той според вас, г-н Хасърджиев?

- От години наред има опити за такъв закон, но неуспешни. Надеждата е, че най-после ще го има. И в момента пациентите в България на хартия имат много права, но те са разпокъсани между различни закони. Важното в един закон е не само да бъдат разписани правата и задълженията, но и кой следи за спазването. И ако някой е нарушил – къде отива човек да се жалва, какви са санкциите и обезщетенията за увредените права. За съжаление в момента нямаме действаща уредба и това е причината хората в България да имат усещането, че са беззащитни и никой не може да защити техните права.

-  Има ли диалог между различните заинтересовани страни?

- Диалог има, но процесът върви бавно. Надявам се до края на този парламент законът да бъде факт. Но ако няма санкции и бързи процедури, и този закон ще си остане добро пожелание.

-  Зачестиха лекарските грешки, за тях има ли санкции? Няма ли риск да се получи дублиране на законови текстове?

- Точно тези санкции не са разписани достатъчно добре. В момента има Агенция за медицински одит и ако човек смята, че има нарушения при медицинските грижи, може да се оплаче там. Обаче агенцията може да налага само административни наказания, обикновено глоба. Това обаче по никакъв начин не удовлетворява и не успокоява пострадалите пациенти. По този пункт ние имаме сериозни различия - и Българският лекарски съюз и държавата. В някои държави има варианти пациентите да получат обезщетения, без да се стига до съд. В момента в България единственият начин да се получи обезщетение при лекарска грешка е съд, а в съда има съдебни такси, които в повечето случаи са непосилни за хората. В много от случаите правосъдието е и бавно. Затова и ние търсим други начини, които между другото ще пазят и лекарите. Никой лекар няма интерес 3 години да се влачи по съдилища. Трябва да намерим начини и лекарите, и пациентите да бъдат защитени и да се повиши доверието в системата.

-  Колко плаща един българин за здравеопазване в сравнение с другите европейци?

- Наскоро организирахме конференция с участието на новите страни членки на ЕС и някои кандидатки. Оказа се, че проблемите, които имаме, не са само наши – достъпът до медицински услуги, изчакването, правата на пациентите, инфраструктурата, финансирането. Оказа се също, че на ниво ЕС се очаква всяка държава сама да се справи с тези проблеми. Ние обаче виждаме, че повече от 10 години нашата система буксува и ние като че ли не можем да се справим сами. Затова търсим решения и чрез ЕС, и чрез по-добра обща работа с другите държави. При 8 процента здравна вноска е ясно, че ние имаме най-евтиното здравеопазване в Европа. Никъде няма толкова малка здрава вноска. Но на практика не е толкова евтино. Когато човек влезе в болница, се започва едно голямо изкарване на допълнителни пари. Избори, екипи, възглавници и какви ли не щуротии. Оказва се, че нашето здравеопазване е най-скъпото в Европа, защото се налага болният да доплаща над 50% - така идват над половината от парите в системата.

-  Вие имахте идея да се увеличи здравната вноска, но да не се доплаща нищо в болниците?

- Още не сме отправили подобно предложение. Редно е да преценим искаме ли така да продължаваме. Всеки път, като влезем в аптеката, да си плащаме почти всички лекарства, да имаме най-ниски нива на реимбурсация, да ни изнудват в болниците – или искаме промяна. Очевидно системата се нуждае от спешна промяна. Трябва да се замислим дали няма да е по-добре да плащаме малко повече, но да имаме пълна гаранция, че здравеопазването ще е безплатно и законът да преследва всички, които изнудват болните хора. Този дебат трябва да започне в обществото. Може пък да решим, че както е сега, ни харесва.

-  Наскоро имаше заседание при президента по тази тема. Тези въпроси бяха ли поставени?

- Това беше първоначална среща и поздравявам президента за инициативата. Президентството е мястото, където трябва да се търси консенсус и да се дават насоки. При този дебат трябва да излязат напред много неща – размерът на вноската, допълнителното осигуряване, демонополизацията или запазването на сегашния модел, болничната реформа. Броят на болниците расте непрекъснато, те ползват едни и същи пари, те все не им стигат и болният е изнуден да плаща всеки път, като каже добър ден болницата. Никой в чужбина не може да повярва, че имаме толкова много болници, които имат договори със Здравната каса. В Австрия с горе-долу същото население има 30 болници, в България скоро ще станат 400 болници и лечебни заведения. Имаме ли нужда от толкова болници? Всички ли лекуват или просто пациентите минават по клиничната пътека, без болницата да разполага със специалисти и апаратура? Трябва да решим дали не е по-добре парите на хората да отиват към точно определен брой болници, а останалите да останат да работят на свободния пазар. Трябва да започне дебат, който ще е много болезнен, защото никой не може с лека ръка да закрива болници. Всички трябва да стигнат до консенсус и този консенсус трябва да бъде кое е най-добро не за лекарските заплати или за някой кмет, а за хората.

-  Какво според вас става с цените на лекарствата?

- Цените се нормализират заради засиления контрол. Но могат да стигнат нивата в другите европейски страни. Цените би трябвало да са като в другите страни от ЕС, но референтната система ощетява най-бедните държави. Защо в България трябва да плащаме за лекарства толкова, колкото в Испания и Германия? Във фалиралата Гърция бюджетът за лекарства е два пъти, колкото е бюджетът на цялото българско здравеопазване. Бюджетът на Гърция само за лекарства е над 3 милиарда евро, цялото българско здравеопазване има милиард и половина евро.