„В предизборната есен ще се лее кал”, коментира „Труд”. Тази кал има и друго име - компромат. И тъй като политиката у нас не се измерва с това колко добри идеи имаш, а колко по-лош е твоят опонент, то компроматите са неизбежни. Основните опоненти на ГЕРБ са БСП и „Движение България на гражданите” на Меглена Кунева. Ако на вота за държавен глава на Кунева й беше позволено да мине през кампанията по бяла премяна, то сега това няма да бъде допуснато, защото става дума за депутатските места, всяко от които е важно. ГЕРБ обаче не може да я громи директно, защото това ще я легитимира. Затова го прави лидерът на РЗС Яне Янев - през ден той отправя нападки директно срещу нея. За Бойко Борисов е оставена по-голямата хапка - социалистическата партия. Това, което се чува дори и в редиците на БСП, е, че се готви сериозен компромат срещу собствения им лидер. Толкова сериозен, че би могъл да сложи край на кариерата на Сергей Станишев. Звучи логично - в мига, в който Станишев стане първият българин лидер на европейска партия и влезе в светлините на прожекторите, той да бъде сринат. Кой го готви не е ясно.

„Рейтингът на болниците ще улесни пациента в избора”, казва в интервю за „24 часа” доц. д-р Иво Петров, национален консултант по инвазивна кардиология. Въведения от здравната каса план за броя пациенти, които може да лекува по отделните клинични пътеки, той коментира така: „Някои болници няма да си изпълнят квотата, предвидена от касата за пациенти с дадено заболяване, а пък други болници, към които интересът би бил по-голям заради по-добро качество, по-добра апаратура и по-голям професионализъм, логично ще надскочат квотата. И ще се окаже, че най-ощетени са болниците, които най-добре лекуват и са с най-високи стандарти. Би било най-правилно, ако на всеки три месеца се прави преразпределение на квотите и средствата”. Според Петров всички данни за болниците трябва да са публични - брой лекувани, точна диагноза, качество на лечението.

„Вдига се цената на малките изнудвачи”, коментира в „Преса” социологът доц. д-р Антоний Гълъбов. Според него ако днешните управляващи запазят досегашната си политическа ориентация, съставянето на следващото мнозинство ще зависи не само от тяхната воля. Колкото и да е парадоксално, това ще увеличи значението на останалите политически партии, които няма да спечелят предстоящите избори. БСП няма никакъв шанс да получи по-висока подкрепа от ГЕРБ. Но има потенциал да получи „блокираща квота”, която да се отрази върху състава на следващата коалиция, ако ГЕРБ продължи да се дистанцира от естествените си съюзници в желанието си да доминира политическия живот на страната. „Движение България на гражданите”, както най-вероятно още една или две други формации в рамките на 4 до 6-7% подкрепа увеличават рисковете пред съставянето на правителство, доминирано от ГЕРБ. Ролята на „малкия изнудвач” изглежда примамлива и печеливша за мнозинството от новите политически полуфабрикати.

„Урок 63” - възпитание по гражданско образование”, коментира „Сега”. „Урок 63” е последният в учебника по история за 11-и клас. Съдържанието му ще бъде вероятно изучавано през май 2013 г. - началото на изборната кампания в България. Тогава е краят на мандата на управляващата партия. Ако на учениците е внушено за изоставането в определени сфери в края на управлението на тройната коалиция, оценката за края на мандата на кабинета „Борисов” липсва. Тези текстове в учебника по история, освен че лъхат на политическа пропаганда в училище, носят със себе си и елементи на противоконституционност - внушават, че членството в управляващата партия ще донесе привилегии на членуващите в нея спрямо останалите граждани. Когато стана известна актуализацията на учебника по история през юли, имаше смутено смълчаване. Чуха се плахи критични гласове на историци и интелигенция, които обаче отказаха да излязат от покоя на своята безчувственост. Оказва се, че гражданското образование е история, в която се казва истината, само истината... но не цялата.

„Всеки учител с бележник. Защо не?”, коментира „Монитор”. Тази идея е колкото ползотворна, толкова и закъсняла. Как е възможно в миналото даскалът да предизвиква респект и страхопочитание сред младото поколение, а днес по-скоро буди насмешка. Не трябва ли преподавателите сами да си извоюват уважение и да се борят за вниманието на младия човек. Но как да стане това с остарели методи на преподаване, будещи абсолютна апатия. Днес децата поглеждат с интерес към съвсем други неща, не като тези от миналото. Затова и българското училище трябва да направи така, че да отговаря на техните нови изисквания. Самите учители трябва да са компетентни и да отговарят на новите предизвикателства, а за съжаление това не винаги е така.

„Фейсбук vs.Темида”, коментира „Стандарт”. От пет години иконописецът Йордан Опиц живее в ада, очаквайки отложената си присъда заради това, че е убил крадец, влязъл в дома му. За да дочака постановлението на магистратите - пет години зад решетките. Които взривиха Фейсбук така, както никога социалната мрежа не е реагирала. Хаосът в законодателството, подкрепен от очевадния факт, че на Темида просто не й пука за всички нас, задейства реакции, които са не просто в подкрепа на Опиц. Те са в подкрепа на всички нас - почувствалите се уязвени, незащитени, предадени от собствената си държава. Ако тя си беше на мястото, реакцията на тази присъда вероятно щеше да бъде друга. Но след като тя открито ни показва, че няма намерение да ни брани, какво по-логично от това да опитаме да се браним сами. Засега опълчението в подкрепа на Опиц е само в нета. Тежко на държавата обаче, ако прекрачи в реалния свят. Впрочем - тежко й дори само за това, че правосъдието почна да го въздава Фейсбук. Защото мрежата на няколко пъти доказа, че успява да промени различни актове и инициативи на властта дори със самия факт, че се е надигнала на бунт. А когато Фейсбук управлява, държавата изчезва.

„Един банкер ще ги владее”, е водещо заглавие в „Капитал”. На 12 септември председателят на Европейската комисия Жозе-Мануел Барозу официално предложи надзорът над всички банки в еврозоната да премине от националните регулатори към ЕЦБ като първа крачка от изграждането на банков съюз. Предлаганият от Европейската комисия Единен надзорен механизъм за кредитните институции предоставя на България избор. Макар да не ползва единната валута, страната може да се присъедини и да аутсорсне надзора над банките си на ЕЦБ. А може и да остане извън механизма, докато не влезе в еврозоната и да остави регулацията в ръцете на Българската народна банка. И двата варианта си имат своите плюсове, но и минуси, и управляващите трябва да претеглят кои от тях надделяват. Правителството засега не е излязло с официално становище, а БНБ публично изказа своите резерви. Въпросите, които страната има да постави, са основно в две посоки. Първата е какви точно ще бъдат правомощията на банковия надзор. Другата линия, по която се вижда проблем, е, че тези, които не са членки на еврозоната, ще имат задължения, но не и особени ползи.

„ОЛАФ отряза премиера за разследване за АЕЦ „Белене”, съобщава „Сега”. Надеждата на премиера Бойко Борисов, че ще получи европейско рамо в спора с Русия за АЕЦ „Белене”, бяха попарени. Ядосан от иска на руската „Атомстройекспорт” за над 1 млрд. евро срещу НЕК, Бойко Борисов обяви, че е решил да сезира ОЛАФ - европейската служба за борба с измамите - за афери с финансирането на злополучния атомен проект. От Брюксел обаче бързо пресякоха устрема на премиера. „ОЛАФ няма да разследва сделката за АЕЦ „Белене”, тъй като проверка на ядрения проект е извън делегираните й права”, съобщиха от еврослужбата вчера. ОЛАФ разследва нередности с европейски средства и не се занимава с харчове от националните бюджети. Разходите по Втора атомна са с изцяло български ресурс - осигурен от държавната НЕК и бюджета.

Не е вярно, че младите са по-неграмотни, казва в интервю за „Новинар” проф. Владко Мурдаров, ръководител на Секцията за съвременен български език в Института за български език към БАН. По думите му грамотността е нещо индивидуално, то не зависи от възрастта. Всеки човек е грамотен, след като познава буквите от азбуката и може да чете. Мурдаров е един от авторите на новия официален правописен речник на българския език, който беше представен наскоро. Професорът посочва, че през последните години настъпиха доста големи промени в областта на речника, появиха се много нови думи. Под нови думи трябва да разбираме преди всичко многото нови чужди думи, които навлязоха в българския език. При това не чуждици, т.е. такива, които имат българско съответствие, а думи, свързани с нови реалии. По този начин речникът наистина се обогати, като можем да кажем, че истинско българско словообразуване през тези години няма много. Или, ако говорим изобщо за словообразуване, днес това е например заемането на чуждата дума и превеждане на част от нея на български.