Луксозни квартали без канализация; отпадни води по тръбите, та в морето; села със септични ями и тук-там герани. В 21-ви век половин България все още ползва архаични ВиК съоръжения, а мръсната вода се излива в реки, дерета и в морето, без да се пречиства, пише в. Труд.

От няколко години надеждата за решаване на проблема е свързана с парите от Европейския съюз. С всяка следваща амбициите на държавата и общините стават все по-големи, въпреки че досега нито централната, нито местните власти са показали, че могат да използват рационално и ефективно европейските средства. Напротив - съществува реален риск част от отпуснатите на страната ни 2,5 млрд. лв. по действащата програма "Околна среда" да не бъдат усвоени. Но това не пречи на държавата и общините да слагат тигана на огъня за следващия програмен период и да правят грандиозни планове за времето от 2014 г. до 2020 г.

Екоминистерството и местните власти са амбицирани да получат от ЕС 6 млрд. лв. за този период. Доста по-скромен в прогнозите си е министърът по управление на средствата от ЕС Томислав Дончев, според когото България ще получи от Брюксел 2 млрд. лв. за ВиК сектора.

И в двата случая обаче средствата са недостатъчни - според изчисленията на правителството са нужни между 13 и 43 млрд. лв., за да се приведе ВиК секторът у нас в европейски вид. Само за канализация и пречиствателни станции трябват 10-14,2 млрд. лв.

Ясно е, че парите от еврофондовете няма да стигнат дори за програмата минимум. А недостигът на 8-12 млрд. лв. само за канали ще трябва да се покрие от джоба на потребителите чрез цената на водата.