Навършват се 21 години от независимостта на Република Македония.

На 8 септември 1991г. на нарочен референдум над 95 процента от гласувалите отговорят положително на въпроса „Желаят ли независима Македония?”

Според журналиста Коста Филипов, който дълги години живя в западната ни съседка, обаче цялата история на младата република е белязана от дефицит на демокрация.

Според него това е, а не спорът за името на страната е причината бившата югославска република дори да не започне преговори за членство в Европейския съюз.

21 години след създаването на Република Македония, в държавата все още има сериозен дефицит на демокрация, смята дългогодишния наблюдател на процесите в западната ни съседка Коста Филипов.

„Затова и вече 6 години Македония не може да започне преговори за членство в ЕС. Корупция, организирана престъпност, лоша съдебна система”, коментира експертът.

Според Филипов балканската държава страда и от липсата на многовековна история. Именно затова те прибягват до кражба на българска и гръцка история – нещо, което им е крайно необходимо, за да може изобщо да се говори за македонска нация.

„Не може да твърдят, че Талев е македонец. Та те не знаят къде му е родната къща. Той е декларирал, че е българин.”, обясни Филипов.

На 15 януари 1992 г. България първа призна независимостта на македонската държава. 4 месеца след провелия се на 8 септември 1991 година референдум, на който 95 процента от гласувалите отговориха, че искат независима Македония.

„Много македонци смятат, че България е лицемерна спрямо нея. Но не е така. През всичките тези години страната ни е помагала на Македония във всичко – и в мирни години и във война”, аргументира се Филипов.

В този тон е и писмото на българския президент Росен Плевнелиев, адресирано до македонския му колега Георге Иванов по случай годишнината от македонската независимост.

В събота то бе разпространено до медиите от правителствената информационна служба.

В него Плевнелиев приветства изказването на македонския си колега, че споровете за историята трябва да бъдат оставени на историците.

Българският държавен глава посочва и, че трябва да се направи така, че да бъде невъзможно разделенията, свързани с миналото, да опорочат общото бъдеще на двете страни, защото това е основният принцип на Европейския съюз.