Съвременни български и световни автори да станат част от учебния материал по литература – за това призовават родни издатели. Василка Ванчева, която е управител на една от големите издателски къщи у нас, съобщи пред телевизия „Европа”, че децата масово познават само клсическите детски творби, които макар и интересни и възпитателни, са писани за друго време, а често и за други нрави.

Българските деца не познават съвременната родна и световна литература, твърдят издатели. Причината е, че решението каква книга да бъде купена и четена на малчугана, който все още не ходи на училище, се взима от родители, баби и дядовци, които залагат на четивата, които познават от детските си години. Експериментите с непознати творби и писатели се свеждат до минимум.

„Българският малък читател бива запознат с литературата до Ерих Кестнер, Астрит Линдгрен и до там. А в годините след тяхната смърт има достатъчно нови автори, много добри, от които ние издаваме малко, защото няма търсене и това е изключително жалко. Децата се нуждаят от съвременно четиво”, коментира Василка Ванчева – управител на издателска къща.



Книги за учениците от малките класове – от първи до четвърти пък, се купуват по списъка на произведенията, които ще се изучават в училище. А той е дълъг, както и някои от самите произведения.

Това е времето, когато децата се запознават с класиките „Том Сойер и Хъкълбери Фин”, „Пипи Дългото Чорапче”, „Емил от Льонеберя”, „Щастливият принц” и много други.

„Тъй като списъкът съдържа примерно 10-15 книги, родителите преценяват, че детето не може да прочете повече, те са му достатъчни и това е критерият. Така че тук пак родителят купува, но книгите, които госпожата е препоръчала” посочва Ванчева.



Според нея самите учители също няма откъде да познават съвременната детска литература, тъй като тя просто не е разпространена у нас. Пазарът на нови детски книги е изключително малък и ограниченото търсене е предпоставка и за по-малко предлагане. Книгите, които все пак излизат в книжарниците са скъпи, заради сравнително малкия тираж.