Варна има много стари къщи. Някои от тях са и паметниците на културата. Малко обаче са онези, които носят и до днес духа и облика на истинските възрожденски сгради, пренесени като че ли от Балкана. Една точно такава се намира сгушена между по-новите сгради на центъра на „Виница“. Различна, уникална и силно контрастираща на всичко наоколо. Трудно можеш обаче да я забележиш заради не толкова впечатляващите постройки наоколо. Иначе, ако добре се загледаш, ще разбереш, че в този двор се е сгушило нещо уникално. Като започнеш от оградата. Дървена, с ковано желязо, в пълен унисон със самата къща. А тя е над 150-годишна, архитектурен паметник на културата. Кога точно е построена, не знаем, разказва Николина Иванова, но в гласа й си личи гордостта от семейното наследство. Къщата всъщност е на съпруга й Тодор, наследство от неговия дядо. И до днес Николина пази старите български традиции и наследство. Разказва, че преди години, когато разчиствали неща, останали от предците им, намерили документ за платен данък за сеч на дърва. Той бил датиран от 1868 г., а материалът - вложен в направата на къщата. Това е и единственият ориентир за приблизителната година на изграждането на зданието. То е на два етажа, като на горния са повечето жилищни помещения, но съкровищата на дома се крият на приземния. Още щом влезеш в малкото коридорче, независимо колко тежко и жежко е на вън, те лъха спокойствие и прохлада. И няма как иначе. Старият камък пази прохладата между стените, а стопаните са се погрижили да съхранят духа на къщата. Николинка ни вкарва в най-свещената стая в дома й – битовата. Десетки пъти се извинява, че в момента е в ремонт, но и така си личи, че за нея се грижат с много внимание.

Все едно влизаш в истински етнографски музей. Отвсякъде край теб в малкото помещение гледат експонати, които може и да нямат голяма антикварна или историческа стойност, но за семейство Иванови са по-ценни и от най-големите археологически находки. Защото всичко е свързано със семейството им. Както черпакът, подарен на дядото на Николинка от руски войници. В периода 1944-1945 г. той редовно подслонявал руските войски. В знак на благодарност те му оставили това, което могат – черпак. Той обаче се превърнал в голяма семейна ценност, която и днес виси на стената в битовата стая редом до оригиналната носията на бабата на жената. С нея преди години тя се омъжила. Голямата ценност е уникалната гривна с цветни мотиви, доста нетипична за края на миналия век. От другата стена освен много православни светци и папа Йоан Павел II ги гледат и няколко паламарки. Всички са оригинални, използвани при жътва. За да не се забрави кога са влезли в употреба, на всяка на гърба е записана и годината. Недалеч от тях има и оригинален ромел. В него строителите на къщата са стривали зърното. “Намерихме го, когато разчиствахме боклуците, както открихме и много други ценни за нас неща. Имаше и закопан кантар. Навремето са подарявали на всяка нова къща кантар, за да мерят стопаните й имането с него”, разказва възрастната жена.

В дома на Николинка и Тодор Иванови са събрани спомени от различни краища на България. Тя самата е родом от село Кичево. Преместила се да живее във “Виница”, когато се омъжила. Баба й пък е тракийка – от Лозенградско. Дядото на мъжа й, който съградил къщата, дошъл от Жеравна, което обяснява и стила на постройката. В периода 1979-1981 г. тя е била напълно реставрирана и реновирана, но и до днес оригиналът е жив, така както е построен преди 150 години.