На 26 август православната църква почита паметта на светите мъченици Адриан и Наталия. Те живели по времето на император Максимиан, който извършвал жестоки гонения срещу онези, които изповядвали Христовото учение. Императорът издал заповед да се издирят християните в столицата му гр. Никодимия и да ги предадат на съд, като обещал богата награда за това. Онзи, който укривал християни, бил заплашен със строги наказания. Езичниците започнали да издават познатите християни и да ги довеждат на съд при царя.

Веднъж по указание на жители на Никодимия войниците на Максимиан намерили в една пещера 23-ма човека, които заявили, че вярват в Христа. Войниците ги вързали и отвели при царя, който отивал в езическия храм за жертвоприношение. Царят сам ги разпитвал, а те без страх изповядвали своята вяра. На заканите на владетеля, че ще ги подложи на мъчения, отговаряли, че не се боят да страдат за името на Исус. Разгневеният Максимиан заповядал да ги бият най-жестоко, но мъчениците останали непоколебими. Те търпеливо понесли изтезанието, като казвали, че се надяват да получат на небето безсмъртие. След като ги измъчвали, ги отвели в преторията, за да запишат там имената им като осъдени на смърт. На изтезанията станал свидетел Адриан, един от членовете на преторията, знатен и богат човек, близък с императора. Той бил езичник и много се впечатлил от необяснимото за него търпение на християните. Адриан започнал сам да ги разпитва каква награда очакват от своя Бог за тяхното търпение. И в разговора с едва дишащите от телесна изнемога мъченици, Божията благодат се докоснала до добрата душа на Адриан. Слушайки и гледайки тия люде, той разбрал божествената истина и като застанал сред преторията, казал на писарите, които записвали осъдените на смърт да запишат и неговото име, заедно с имената на тези светци мъченици, защото и той повярвал в техния бог Христос и с радост искал да умре за него. Учуден от постъпката му императорът предложил на Адриан да се разкае, но той отказал. Тогава царят се разгневил, заповядал да го оковат в тежки железни вериги и да го отведат в тъмница, където били затворени останалите мъченици.

Адриан имал млада жена - Наталия, която изповядвала християнството. Когато научила за мъченията, на които бил подложен мъжът й, тя побързала да отиде при него в тъмницата, за да му даде сили. Наталия била при съпруга си до смъртта му и го ободрявала чрез вярата в Бог и в блажения задгробен живот. Тя прислужвала на мъчениците и измивала раните им. Скоро след кончината на мъжа си Наталия се поминала, като заспала вечния си сън до неговия гроб. Тя също е причислена от Светата църква към лика на мъчениците, умрели за Христа. На този празник имен ден имат Адриан, Адриана и Наталия. Името Наталия идва от лат. natalia - родна, рождена, и проникнало у нас главно под сръбско и румънско влияние, а в по-ново време - под руско влияние.

Адриан пък е името на известен римски император - произхожда от Хадрия (от латинскoтo Нadrianus) - град в северна Италия, дал името на Адриатическо море.