Как да разпредели 17 лева на месец е питанката, пред която варненецът Стоян Стоянов е изправен на всеки четири седмици. Човекът е на хемодиализа от три години и мечтае за трансплантация, тъй като това е единственият начин да се върне към що-годе нормален ритъм на живот. Под нормален той си представя един обичаен делник с тривиалните тревоги – да отиде на работа, да си направи вечеря, да погледа телевизия, да се види с приятели, а през уикенда да се разходи в Морската градина. Но в момента това е невъзможно, защото диализата вече дава негативните си резултати, а броенето на хапките и пресмятането точно кой залък, пълен с калий, ще спре сърцето му, се е превърнало в кошмар.

За съжаление Стоян няма на кого да разчита в тези трудни за него времена. Разчита единствено на инвалидната си пенсия след 20-годишен трудов стаж в размер на 197 лева. Тъй като няма собствено жилище, плаща 180 лв. за квартира – малка стаичка, където е събран целият му живот. Останалите 17 лева се мъчи да разпредели така, че да сложи някой залък в устата си. Така че и дума не може да става от тези мизерни пари да заделя за така мечтаната трансплантация, която да го отдалечи от смъртта. Направил е всичко по силите си да потърси помощ от службите, които се грижат за бедстващи българи. И в социалните служби е ходил, откъдето получава веднъж годишно помощ за отопление за зимата, и в общината е питал не може ли да му дадат общинска стаичка, където да се приюти и да не плаща зверския наем от 180 лева, а да дава като всички останали социално слаби - по 30 - 40 лева на месец. Отговорът обаче както винаги гласи: „В момента нямаме свободни жилища.“ „Има семейства, които са на общински наем от по няколко лева на месец, а същевременно родителите, а и децата работят“, негодува човекът.

Никого не обвинява

Въпреки несправедливата си съдба Стоян нито веднъж не е казал лоша дума, не е обвинил някого в нещо. Той едва сдържа сълзите си на безсилие, защото силите му вече са на предела. „Поне имам безплатна карта за автобус и мога да ходя до болницата без проблем, без да пропусна процедура“, споделя мъжът и показва документа. Немотията го е притиснала до такава степен, че единственото нещо, от което се сеща, че може да спести, е телефонът, за който плаща 5 лева. „Говориш – не говориш, таксата е дължима“, коментира той. Но ако се откаже от единствената си комуникация, губи връзка с хората, които биха му помогнали. „Няма как да поддържам страница в интернет със зов за помощ, тъй като нямам нито компютър, нито интернет – не мога да си ги позволя“, допълва той.

Мечтае само за бъбрек

И отново уточнява, че единственото, за което би искал да има повече пари, са не битови удобства, а трансплантация на бъбрек. По-нататък той сам ще се справи. А докато се намерят добри хора, които да му помогнат, мечтае общината да му даде място, където да живее и което може да си позволи.

Първата стъпка към надвиването на смъртта е да си направи изследвания за съвместимост, които струват 5500 лева, поискани му от трансплантационен център в Украйна. Ако се питате защо се налага въпреки недоимъка Стоян да се надява на операция в чужбина, отговорът е съвсем прост. Защото той е нареден в дългата опашка от чакащи за бъбрек българи, която наброява над 800 души, а годишно такъв шанс получават едва неколцина в цялата страна. И тъй като съществува шанс едно на милион това да се случи, родната комисия за лечение на българи в чужбина „любезно“ отказва средства за операции зад граница.

Номерът е коригиран и всеки желаещ да помогне може да се свърже със Стоян на номер 0879 339903

Банковата му сметка за дарения, която може да бъде използвана единствено за медицински цели:

Банка ДСК

IBAN: BG47STSA93000020373609

BIC: STSABGSF