Астрономите направиха изненадващо откритие - планета, чиято повърхност е покрита с океани от магма, съобщи "Нешънъл джиографик". Както се изразяват самите учени при такива случаи, тя "се била скрила зад ъгъла". Още по-учудващ се оказа размерът й - точно колкото на Марс. Това прави от новооткрития свят най-близката известна екзопланета, която е по-малко от Земята.

Учените, използващи телескопа Spitzer Space Telescope , практически "се спънаха" в новата планета, докато изучаваха друга нейна посестрима - студената GJ 436b, която е с размера на Нептун. Екипът е уловил блед сигнал от непознатата планета и я наименувал UCF-1.01, в чест на своята научна институция - Университета на Централна Флорида (University of Central Florida). И двата нови свята са открити чрез засичане на редовните избледнявания на светлината от тяхната звезда, показващи, че пред нея минава планета.

На 33 светлинни години дистанция "имаме планета с размери под земния, съвсем малко по-голяма от Марс, която практически се беше "скрила зад ъгъла", поне по отношение на космическите мащаби - каза Кевин Стивънсън, планетарен специалист от университета в Чикаго и ръководител на изследването на UCF-1.01 - това е една от най-близките планети, малка е и може и да не е сама".

Големите планети се откриват по-лесно, но обикновено те са газови гиганти без твърда повърхност и атмосфера като Земята. Затова учените оглеждат небесата за по-малко твърди планети, които биха могли да приютят живот. Обсерваторията Kepler space observatory на НАСА е съсредоточена в търсене на планети, сходни със Земята, около звезди като Слънцето. "Кеплер", обаче, сканира звезди на разстояние между 100 и 2 000 светлинни години от нас, така че в близката околност остава "сляпо петно".

Инфрачервените детектори на "Spitzer" са способни да засекат планета в радиус до 100 светлинни години от Земята, но обикновено вниманието е насочено към по-далечните планети. "Не сме я търсили специално, макар и някои от изследователите да подозираха, че тя се намира там" - разкри Стивънсън относно горещата планета.

UCF-1.01 е с диаметър около 8 400 км, което прави около 1/4 от обема на Земята. Нейната година с продължителност само 1,4 земни дни говори, че орбитата й минава твърде близо до звездата й. Разстоянието, което разделя планетата от звездата, е само около 7 пъти колкото това между Земята и Луната, което вероятно означава липса на атмосфера. Според Стивънсън температурата на повърхността й вероятно достига около 540 градуса Целзий, а това може да е достатъчно, за да възникнат океани от разтопена скала.

Докато масата на планетата не е известна, тя не може да бъде класифицирана според официалните стандарти. Възможно е, обаче, да си има "компания". Орбитата на по-голямата планета GJ 436b е изтеглена, което говори, че изпитва гравитационно влияние от някакво космическо тяло, а по-малката UCF-1.01, според Стивънсън, не изглежда достатъчно масивна, за да предизвика този ефект. "Все някога ще трябва отново да проведем наблюдения там - каза ученият - може да има и трета планета, която да се нарече UCF-1.02".