Нова вълна от протести парализира Испания. Недоволството на хората е насочено срещу финансовата политика на правителството. В петък кабинетът одобри основната част от пакета икономии, които са най-тежките в историята на иберийската страна. „Оставка” и „Засрамете се” – това бяха най-споменаваните думи по време на протестите в Мадрид.

Според икономисти кризата в Испания, помощта, която страната поиска за банковата си система, приличат на гръцкия сценарий, при който балканската държава акумулира огромен вътрешен дълг, лихвите по дългосрочните й облигации скочиха до небесата, а международните пазари постепенно й отказаха достъп.

Сутринта в столицата Мадрид демонстранти се обединиха в шествие срещу увеличаването на данъците и растящата безработица. Поредицата протести идва след обявените от правителството на Мариано Рахой нови мерки за икономии в размер на 65 милиарда евро.

Увеличава се ДДС, намаляват се заплатите в публичния сектор и помощите при безработица. Миньорите са недоволни от орязването с над 60% на субсидиите за сектора. Те биха се съгласили на 10%.

Обвиненията към премиера Рахой са не само от миньорите и не само от работещите. В списъка на засегнатите са и безработните, чиито помощи също се орязват с обяснението, че трябва да бъдат стимулирани да си търсят активно работа.

Икономиите, а с тях и протестите вдигнаха на крак и държавните служители, лишени от традиционна и особено любима придобивка – коледната премия. 21% става ДДС за дрехи, обувки, електроуреди, както и цигари и алкохол. От 8% на 10% се вдига данъкът при повечето храни и билетите за културни прояви. Остава 4% при стоките от първа необходимост – храни и лекарства, а също и на книги и вестници. Търговците обещаха на потребителите, че няма да им прехвърлят тежестта от вдигането на ДДС.

От Асоциацията на автомобилните производители прогнозираха, че с новата ставка продажбите на леки коли до края на годината ще паднат с 25 000. От туризма поискаха отсрочка до октомври, а най-добре до следващата година.

Откакто дойде на власт, за Мариано Рахой това е четвъртият план за икономии. На практика през месец консервативният премиер обяснява на всички, че няма друг избор – нито за него, нито за Испания. С което нарушава предизборните обещания, с които спечели изборите.

Според водещи икономисти кризата в Испания наподобява гръцкия сценарий – драстичен скок на лихвите по дългосрочните й облигации, трупане на суверенен дълг, разрастване на бюджетния дефицит, постепенно изключване от международните пазари, висока безработица, рецесия, срив в банковата система, отпусната финансова помощ, вървяща със строги условия.

При Испания обаче залогът е прекалено висок, ако тя се насочи неудържимо към пропастта, ще повлече цялата еврозона. А с разклатената ситуация в Италия, чийто кредитен рейтинг беше понижен от агенция "Мудис" с две степени с последваща негативна перспектива, рисковете пред бъдещето на общия валутен съюз нарастват неудържимо.