„Преходът свърши. Почва нов”, прави констатация анализът на „Сега”. Масовото застрояване не е някакво беззаконие. Напротив, в повечето случаи е законно и напълно съответства на логиката на българския преход. Протестиращите обаче имат нови ценности, искат други правила. Започна тяхната битка. „Ние сме децата на прехода”, възвести едно вдъхновено есе. Протестите в София, Варна, Пловдив и Стара Загора възвестяват друг един преход - на преобръщане на ценностите. Очевидно той отдавна е започнал, но настъпва моментът да избуи в гражданска реакция. Кога ли ще паднат табутата на стария преход?

„18 000 души емигрирали от страната за пет месеца”, оповестява „Дума”. Това каза пред журналисти в Хасково депутатът от „Коалиция за България” Емилия Масларова. По думите й мнозинството в Народното събрание е отхвърлило над 22 законопроекта на парламентарната група на „Коалиция за България”, свързани основно със заетостта. Политическите си акценти изданието продължава с декларацията на „Коалиция за България”, прочетена вчера в парламента от зам.-председателя на групата Ангел Найденов. „ГЕРБ струпаха на българите вересии и щети за милиарди. Време е лъжите на това управление да бъдат изречени на висок глас. Свидетели сме на по-малко демокрация, по-малко свобода, по-малко права, по-нисък международен авторитет, по-нисък стандарт на живот, по-ниски доходи, по-малко приходи в държавата, по-малко средства за социалните сфери, по-малко образование и наука, по-малко добруване за страната и за народа. В замяна на това сме свидетели на повече бедност, повече глад, повече мизерия, повече безработица, повече болести, повече дългове, повече полицейщина, повече омраза, повече противопоставяне, повече сива икономика, повече престъпност”, се казва в документа.

„Кошмарът с цените на тока ще продължи”, прогнозира „Сега”. В българската енергетика властва корпоративен колониализъм, твърди Стопанската камара. Ударът с новите цени на тока от 1 юли ще е жесток и за предприятията, и за домакинствата, а най-лошото е, че лавината от поскъпвания ще продължи. Вчера КНСБ пресметна, че сметките за еленергията вкъщи ще пораснат поне с 10 лева месечно. А ефектите от по-високите тарифи на тока тепърва ще се множат - ще последват увеличения на всички стоки и услуги, което обрича българите на обедняване, а фирмите ни ще станат по-неконкурентоспособни, предупреждава Българската стопанска камара.

„Дума” конкретизира: КНСБ иска скокът на тока да бъде компенсиран с увеличение на заплатите, които са до 350 лева, и с финансова компенсация за пенсионерите и хората, получаващи обезщетение. От синдиката ще преговарят с работодателите за вдигане на ниските заплати с около 10-15% през второто полугодие с цел да се компенсира шоковото поскъпване на енергоносителите. Синдикалистите подкрепят създаването на парламентарна комисия, която да контролира дейността на Държавната комисия за енергийно и водно регулиране.

„Стандарт” обобщава: „Токът скара Генерал, Командир и цар”. Народното недоволство срещу скъпия ток, което продължи и вчера, се стовари върху грешния човек. На поредния протест пред сградата на ДКЕВР излязоха над 100 души от Обединените

пенсионерски организации и Националното движение „Социална солидарност”. Объркване настъпи, когато на мястото се появи депутатът от РЗС Емил Василев. Протестиращите припознаха в него председателя на регулатора Ангел Семерджиев и започнаха да го освиркват.

„Как дойде зеленият ледников период”, проследява историята на процеса „Капитал”. Ледниковата епоха в сектора на зелената енергия е вече факт. В края на миналата седмица ДКЕВР одобри предложението на Електроенергийния системен оператор до 1 юли следващата година да не се подписват нови договори за намерение за изграждане на ВЕИ. Причината да се стигне дотук обаче не е толкова очевидна - въпреки обвиненията срещу „зелените спекуланти” истинският виновник е държавата. Защото в крайна сметка инвеститорите във ВЕИ играят по правилата, наложени (или неспазвани) от парламента, правителството и регулатора. Изводът - спекулантите не идват от нищото, тях ги ражда държавата.

Кабинетът на Иван Костов е сред виновниците за високите цени на тока у нас, сподели становището си премиерът Бойко Борисов на последното правителствено заседание, пише „Новинар”. „Иван Костов само подклажда огъня на нападките срещу нас, а не излезе да каже, че той продаде Мариците и задължи държавата 15 години да плаща високата цена на тока”, подчерта Борисов пред министрите си. Премиерът отново разви тезата, че 13-процентното увеличение на тока е заради Закона за възобновяемите енергийни източници, приет 2008 г.

347 411 000 лв. задължения имат всички лечебни заведения - държавни и общински, в страната към 31 май 2012 г. Това заяви здравният министър Десислава Атанасова по време на парламентарния контрол в отговор на въпрос на Мая Манолова относно задължения на болниците, пише „Дума”. Просрочените задължения са над 88 млн. лв., стана ясно от отговора на министър Атанасова. Според Мая Манолова проблемът с недостига на средства за болниците се мултиплицирал при управлението на ГЕРБ. „За първи път, откакто беше променен здравноосигурителният модел, се закриват болници, за първи път се закриха болници заради задлъжнялост, за първи път бяха запорирани сметки на болнични заведения”, коментира социалистката.

„Премиерът пита всеки ден за лекарствата”, информира „Труд”. Всеки ден да се обявява с колко са паднали цените на лекарствата - това е заръката на министър-председателя Бойко Борисов към министъра на здравеопазването Десислава Атанасова. „Обявявате на сайта, 100% публичност, обяснявате - днес това направихме за цените. Всеки ден. Тази тема няма да я сваляте”. Готови са предложенията за законови промени, обвързани с медикаментите, уточнява министър Атанасова, но предстои среща с фармацевтите.

„Капитал” търси отговор за проблемите в здравната система и прави констатация: „SMS-и вместо здравна реформа”. Лечението на тежко болни хора не трябва да е тяхна отговорност, а задължение на солидарното здравеопазване. Защо обаче е обратното?

„Тангото на ГЕРБ - една напред, две назад”, твърди Калоян Стайков, експерт от Института за пазарна икономика, в анализ за „24 часа”. Конституционният съд удари управляващите през ръцете, но те явно не могат да си ограничат разходите. С решението си съдът най-общо постановява, че използването на целеви средства за здравеопазване, каквито са средствата от здравни осигуровки, за нецелеви разходи противоречи на конституцията.

През второто тримесечие на годината НАП се похвали с ръст в приходите от 4,3 млрд. лева в сравнение със същия период на миналата година, информира „Труд”. Причината е въвеждането на дистанционната връзка на НАП с касовите апарати, съобщи Говорителят на приходната агенция Росен Бъчваров. 40,8 млрд. лева е била общата сума по данъчните декларации по ДДС от април до юни 2011 г. През същия период за тази година сумата е 45,1 млрд. лева. От началото на годината до края на март 320 000 касови апарати са свързани със системата на НАП. Така чрез дистанционната връзка от агенцията имат възможността да следят търговските обекти по всяко време.

„Фалира всеки пети строител”, съобщава „Стандарт”. 100 000 души от бранша са останали без работа. В проценти - 15-20% от строителните компании ще прекратят дейността си през тази година. Очаква се те да отпаднат от регистъра на Камарата на строителите. Именно вписването в този регистър е единствената възможност за компаниите от бранша да работят легално. Близо 500 малки фирми обаче няма да продължат дейността си. Причината е в липсата на поръчки, в които те да имат реален шанс да участват.

„Прокуратурата обяви медиите за по-ефективни от контролните органи”, отразява становище от последния отчет на главния прокурор „Сега”. „През 2011 г. средствата за масова информация са разкрили почти равен брой престъпления с целия контролен апарат на държавата”, заяви пред парламентарната Правна комисия той.Според данните прокуратурата се е сезирала и е работила по 1563 публикации, а получените медийни сигнали в НАП, митниците и пр. са били 1676. Велчев обяви, че прокуратурата не може да отчете напредък единствено по работата срещу корупционните престъпления.

„Труд” цитира британското списание „Икономист”, според което: „Състоянието на българските медии е тревожно. Някога страната искаше да е като Гърция, сега просто се надява да оцелее. Основните вестници са собственост на банки или мощни компании. Разследващата журналистика е малко. Рекламата от правителството и от държавните компании е голям източник на приходи за вестниците и поради това автоцензурата е на мода”. (БТА)