"Recycle Bin", коментира "Сега". Движение "България на гражданите" на Меглена Кунева се учреди. И какво от това? Идеите - вехти, лицата - рециклирани, ентусиазмът - слаб. "Гръбнакът" на новата партия са все хора, превивали гръб. Пред други лидери. Целият конструкт изглежда като изтръскан от политическото кошче за боклук. Recycle Bin, в който компютърът съхранява вече ненужните файлове. В политическия Recycle Bin на Кунева всичко е вече гледано. Да прелъстяваш електората с дясна алтернатива на дясното управление, не е кой знае колко находчива и вдъхновяваща програма. Кунева ни обещава все същото, което вече изсърбахме от кажи-речи всички правителства на прехода - коалиционни или не. Ако към идеите се притурят и лицата, картинката съвсем заприличва на дубликат.

Не е българско откритие, че безработицата, беднотията, обезлюдените поради липса на поминък градове и села бълват оная престъпност, която криминалистите наричат битова или конвенционална. По-просто казано - крадат, коментира "Труд". Крадат, защото нямат, а не могат или не искат по друг начин да придобият разни неща. И не само крадат - от къщи, молове, аптеки и коли, но и грабят - нападат открито, бият и убиват за пари. Тук може да се отбележи българският принос: с едно цяло поколение, израсло предимно в ромските махали, ходило на училище две-три години или хич, вдъхновявано само от фалшивата водка и чалгата, за което да живееш добре, означава да вземаш от имащите хора онова, което ти трябва. Независимо как. Гражданите са обезверени и не търсят полицията. А властта е заета да прави онова, за което питат еврокомисарите. А те питат за нещата, които засягат собствените им държави - международния наркотрафик, прането на пари, фалшификациите на евро, корупцията по високите етажи.

"Двойното дъно за еврозоната носи рискове и за България", прогнозира в "Сега" "Индъстри уоч". Свиването на индустрията в Европа през 2012 г. е извън съмнение, като кредитът към частния сектор в еврозоната се увеличи незначително с половин процент годишно, а инвестициите все още стагнират. При това положение вероятността от нова рецесия или "второ дъно" на кризата в еврозоната - нашия основен търговски партньор, изглежда все по-реална през 2012 г. Дори в случай че планираните структурни реформи в застрашените европейски страни бъдат реализирани,икономиките ще стагнират през следващите 12-18 месеца.Това е лоша новина за България. Търсенето на силно зависими от бизнес цикъла стоки и услуги на европейския пазар ще се ограничи и съответно ще намали потенциала за растеж на българските експортни сектори. Затова и част от българските износители търсят нови ниши и пазари, пренасочвайки се към развиваща се Азия, която ще продължи да расте с над 7% в реално изражение и през 2012-2013 г.

"Свихме външния дълг с 310 млн. лв.", акцентира "Монитор". През следващите пет години ще платим с 310 млн. лв. по-малко външен дълг. Това обяви премиерът Бойко Борисов, след като стана ясно, че емитирането на държавни ценни книжа в евро на международните капиталиви пазари е приключило успешно, а постигнатата лихва е рекордно ниска. Той посочи, че във времето на най-големия растеж в света кабинетът "Сакскобургготски" е постигнал лихва 7,5%, а при сегашната емисия тя е едва 4,25%.

"Очакваме скоро да ни повишат рейтинга", е озаглавено интервюто в "Капитал Daily" със Симеон Дянков, вицепремиер и финансов министър. По думите му тази емисия, освен че помага за погасяване на част от предишния дълг, има и два по-дългосрочни положителни резултата. Единият е, че се дава добър праг и за банкови и корпоративни облигации. Банките в момента имат добра ликвидност и едва ли излизането на пазара на дълг за тях стои на дневен ред. Но български компании биха могли да наберат нужния им ресурс навън. Има две-три такива големи компании, които много внимателно следяха как ще се развие процесът на пласиране на еврооблигациите, защото и те има интерес при успех също да излязат на пазара, включително и държавни предприятия от сектора на енергетиката. А и успешната емисия се забелязва от пазарите. Това ще ни даде допълнителна възможност за увеличаване на кредитния рейтинг следващата година.

"Бумът на "зелените" централи е при ГЕРБ", казва в интервю за "Труд" депутатът от БСП Румен Овчаров. Той припомня, че законът за зелената енергия беше приет в изпълнение на европейска директива. До края на 2009 г. включените в експлоатация фотоволтаични централи са около 10 мегавата. В началото на 2011 г. се случи голямото подписване на договори за "зелени" централи. Те станаха за 12 000 мегавата. Самият Бойко Борисов беше един от тези, които най-силно надуваха балона. И по светлия пример на лидера си куп ГЕРБ-ери по места се втурнаха да подписват договори за възобновяеми енергийни източници. Зелената енергия трябва да се развива. Но в момента тя играе ролята на необходимия грешник и с нея се оправдават глупостите на правителството. "Ние обяснявахме на управляващите, че трябва да се въведат икономически критерии за избор на това кой зелен проект трябва да бъде реализиран, а не това да зависи от решението на този или онзи администратор. Прокараха проектите на свои хора за сметка на читави инвеститори, които бяха загърбени", отбелязва Овчаров.

"Уволнявам четирима за скока на тока", заявява в интервю за "Телеграф" Лиляна Павлова, министър на регионалното развитие и благоустройството. Тя потвърждава, че за последните месеци има страшно много издадени разрешения за ползване и въведени в експлоатация фотоволтаични паркове. Цялото това бързане за издаване на разрешенията се дължи на факта, че от 1 юли има нова, много по-ниска цена на изкупуване на произведената електроенергия спрямо досегашната. Някои се опитаха да хванат буквално последния влак с високата цена. Павлова отбелязва, че някои от тези разрешения за ползване са издадени при липса на окончателен договор за присъединяване и ангажимент за изкупуване на енергията, което е абсолютно незаконно. До момента са образувани четири дисциплинарни производства към служители за неспазване на процедурите.

По-високата цена на тока ще се отрази върху стойностите на храните. Хлябът, млякото и месото ще поскъпнат с около 2 на сто. "Всичко, което консумира електроенергия, ще бъде засегнато от увеличението", обясни пред "Новинар" председателят на Асоциацията на месопреработвателите Кирил Вътев. Той не се ангажира с конкретна прогноза за увеличението, тъй като всяко предприятие било специфично. Проблемът е, че на фона на свитото потребление се увеличават разходите, допълни той. Според него именно това ще доведе до скок на цените. Най-засегнати ще са млекопреработвателите и хлебопекарите.

Празен джоб не го лови спекула, коментира "Стандарт". От новите цени на тока, а скоро и на водата, газа и пр. първи се възползваха спекулантите. Още на следващия ден тези, които си мислят, че сега е дошъл моментът да се нагушат, вдигнаха цените. С какво например днешното брашно е по-скъпо от вчерашното, та цената на хляба за една нощ скочи с почти 10 на сто? То е произведено, транспортирано и продадено по старите цени и в него поне до месец няма да се калкулира новото повишение на тока. Производителите на хляба обаче имат да избиват стари загуби и са решили, че точно сега е моментът! Това правило важи и за останалите андрешковци, които само чакат да се случи нещо такова и да прехвърлят тежестта от собствените си провали на друг. Само че вече не се получава. Българските търговци и производители открай време не признават основното правило - печалбата я прави не цената,а оборотът. И за да има просперитет за всички - от земеделеца до държавата, трябва да се потребява.

За шест години България успя да издаде само шест осъдителни присъди по дела за злоупотреба с европейски средства, отчете вчера Европейската служба за борба с измамите, пише "Сега". От 37 разкрити случая 23 продължават да са висящи пред българските съдилища, което означава, че 2/3 от делата са под въпрос. От приключилите 14 дела 6 са били прекратени, а по 2 са издадени оправдателни присъди. Така държавата, която през 2008-2010 г. редовно бе сочена като лидер в ЕС по сигнали за злоупотреби с еврофондове, призна средно по едно нарушение годишно за периода 2006-2011 г.

"Кога и как ще излезем от кризата", е анализът в "24 часа". След като на 28 юни европейските лидери се срещнаха в Брюксел и се разбраха да спасяват директно испанските и италианските банки, дълговата криза като че ли си взе кратка ваканция. Но това се случва след всяка европейска среща на върха и трае ден до пладне. Доколкото е известно, фондовете за спасяването на длъжниците не са се увеличили. А и няма отписани дългове. Бедна България, която постоянно се бие в гърдите колко е добре, вече предварително е загубила битката за своя дял. В борбата за европарите ние не сме нито влиятелни, нито напористи. Теоретически възможен край на кризата ще настъпи, ако ЕЦБ отпечата допълнително 1-2 трилиона евро и ги инвестира в проекти, които създават работни места, а не в спасяване на банки. Уви, това в момента е политически невъзможно. /БТА/