До края на септември трябва да бъде извършено сложното укрепване на Фатрико дере в зоната на мост-канала „Виница – Евксиноград - Траката“. Ерозията там продължава и само след последните дъждове разрушителната й сила е отнесла от 0,5 до 1 м скални земни маси в различни части на ската.

Проектът вече е готов. Той бе възложен на проф. Божидар Божинов, почетен председател на Българската асоциация по геотехническо и тунелно строителство. Предстои да се обяви обществена поръчка за избор на фирма, която да изпълни укрепителните работи. Поради спецификите на терена няма как да бъде използвана едрогабаритна техника, което съществено усложнява операцията. Налага се да бъдат прилагани иновативни методи за противоерозионно укрепване, каквито досега не са изпробвани в община Варна. Скатът ще бъде стабилизиран с анкери, чиято дължина достига 50 метра. Тъй като е висок 40 метра и е почти вертикален, 80% от работата ще трябва да се извърши от алпинисти. Задачата ни е да спрем разрушителните процеси, които застрашават канализационния колектор, обслужващ 50 000 души от “Виница”, “Траката”, “Евксиноград”, “Св. Никола”, Св. св. Константин и Елена. Това обясни пред „Черно море“ инж. Олег Колев, главен експерт „Свлачища и укрепване на територии“ в община Варна.

Както „Черно море” вече писа, за укрепването в местната хазна са заложени 300 000 лв.

Все още са под въпрос обаче парите за естакадата, която трябва да възстанови пътя в района на сп. „Трифон Зарезан“. Според инж. Колев общината разчита да й бъдат отпуснати поне средства за проектиране на съоръжението. Заедно с проучванията на терена този процес ще отнеме поне 6 месеца, така че не трябва да се протака. Когато разполагаме с готов проект и ясна финансова рамка, ще бъде по-лесно да се търси финансиране от европейски програми, държавния бюджет или други инвестиционни форми, отчете инж. Колев.

Междувременно комисията по бедствията е порязала искането да бъдат възстановени разходите по укрепителните дейности в района на „Бриз“, където земята се свлече и понесе към дерето няколко къщи. За сметка на общинския бюджет трябваше спешно да бъдат осигурени повече от 200 000 лв. за осушаване на района. Изправена пред редица други бедствия обаче, държавата в крайна сметка отказа да покрие сумата, тъй както не подпомогна финансово и възстановяването на крайбрежието след февруарския щорм.