Потребителите у нас масово не познават банковите и небанкови финансови услуги, както и правата си при сключване на сделки в тази сфера. Това съобщи днес Богомил Николов от Асоциация "Активни потребители" по време на конференция, организирана от Комисията за финансов надзор/КФН/ на тема защитата и образование на потребителите на финансови услуги, предаде БТА.

КФН е първият надзорен и регулаторен орган, който осъзнава необходимостта от повишаване на потребителската култура и информираност, а добре ще бъде по-голямо внимание за това да отделят и ДКЕВР, и Агенцията по безопасност на храните, посочи Николов. Той цитира данни от проучване сред членовете на асоциацията, според което 76 процента от потребителите не знаят, че преди да подпишат договор за потребителски кредит имат право да получат подробна информация за всички условия по него. 50 процента не знаят какво представлява ГПР (годишен процент на разходите) по кредита, 53 процента не знаят, че могат да се откажат до 14 дни след сключването на договора, а близо 60 процента не знаят, че могат да не заплатят финансова услуга от разстояние, ако не са я поискали изрично, посочи Николов.

Според проучване на ЕК от октомври 2010 удовлетвореността от финансовите услуги е най-ниска и при тях най-често се сменя доставчикът на услугата.

Данни на асоциация "Активни потребители" показват още, че у нас при затруднения при плащане на кредита 28 процента от хората изчакват и не правят нищо. Това е най-погрешното възможно поведение, а се практикува от близо една трета от българите,

коментира Николов. Ниската потребителска култура води до въздържане от дадена услуга, добави той. Ето защо само 0,3 процента от българите участват на капиталовия пазар по данни на КФН. Непознаването на финансовите услуги намалява ефективното функциониране на пазарите и способства за погрешен избор у потребителите, поради неумението за сравняване на оферти и неразбиране на основните им параметри, коментира още Богомил Николов.

Като примери за капани, в които българските граждани влизат поради ниската си финансова култура, той даде още натоварване със задължения при наследство, както и често подписването на документи за поръчителство при заем. Ако някой се окаже наследник на задлъжнял свой роднина и не предприеме нищо, след години се налага да плаща огромни лихви. Тези пък които приемат да станат поръчители на свои приятели, често биват наказани за това свое добро дело като при неплащане на кредитите задълженията се прехвърлят към тях, посочи Николов.