На 30 септември 1875 година Христо Ботев и Стефан Стамболов издават в Румъния една малка книжка, озаглавена “Песни и стихотворения от Ботйова и Стамболова”. Това е единствената книга на Христо Ботев приживе. Осем месеца по-късно той слиза на Козлодуйския бряг и поема към гибелта си, а Стамболов изважда “късмет” и надживява приятеля си точно с 18 години. Умира на 31 май 1894 година, след като е варварски посечен в София. В свободна България.

ГЕОРГИ ДАСКАЛОВ

И двамата днес са в Пантеона на героите, погинали за България. Единият от турска ръка, другият – от българска. (Макар че има и някои теории, че и Ботев е убит от свои).

Ще е справедливо и честно да признаем, че от гледна точка на преобладаващите днешни български представи младите Ботев и Стамболов са това, което софийската жълтопаважна снобария нарича “лузъри”. Хора, които вярват, че думите са по-важни от парите, с идеи, които по-голямата част от тогавашния български елит е смятал за налудничави и неосъществими, потънали в бедност и мизерия.

Обаче историята ги е реабилитирала напълно. Сбъднали са се техните идеи, не на тези, които са си представяли Турко-България по подобие на една Австро-Унгария например.

Тъжното е, че много често в България човек трябва да погине, за да бъде признат. Ама това го има и по света.

Ботев остава в историята като безсребърник, а Стамболов, въпреки че е автор на прочутия и днес стих “Не щеме ний богатство, не щеме ний пари”, се сдобива с доста противоречива репутация. Няма как, 7 години министър-председател, нащърбва се и най-светлият ореол.

Въпреки всичко обаче статутът на национални герои и на двамата днес е неоспорим. Те са сложили първите камъни в основата на нова България и градежът излезе здрав, каквото и да си говорим.

На 2 юни всяка година почитаме тяхната памет. Но паметта ни за тези велики българи ще е половинчата, ако не проумеем, че те са чувствали винаги част от народа си. Не са го презирали, не са го предавали, не са го упреквали, че не ги разбира. Не са се срамували от него.  

И затова народът ги е сложил там, където са. Сред българските светии.