„Дяволът се крие в успехите”, е водещо заглавие в „Капитал”. Тази седмица Брюксел ни напомни, че зад фискалните успехи, с които се гордее правителството, лежат загърбени проблеми. Добрата новина е, че България, както и се очакваше, излиза от процедурата за свръхдефицит. През миналата година дефицитът спадна до 2,1%, а тази се очаква да бъде под това ниво. Изпълнение на критериите за еврозоната също е в графата добри новини. Проблемът е, че това се случва по време на поредния разгар на икономическата криза. И тук свършват добрите новини. „Въпреки напредъка на правителството в прилагането на реформите предизвикателствата пред страната в основни социално-икономически политики остават като цяло непроменени”, се казва в доклада, който оценява програмата за реформи на правителството. Неефективността на публичните разходи рискува дългосрочната устойчивост на публичните финанси, особено в областта на пенсионната и здравната система, където предвидимостта и стабилността се подкопават, твърдят евроекспертите. Според тях данъчната система на България се характеризира със значително избягване на плащането на данъци и относително ниска административна ефективност... сивата икономика е най-високата в ЕС и повече от два пъти по-голяма от средната... А Институтът за развитие на управлението отбелязва един многозначителен факт - от изследваните 59 страни България е на 57-о място по разбиране на необходимостта от реформи.

„Каква Европа искаме?”, коментира „Труд”. Отговорите се групират в два полюса - Европа на нациите и федерална, наднационална Европа. Първата е Европа на междуправителствените споразумения със слаби общи институции. Втората е все по-интегрираната Европа, в която държавите дават повече власт на институциите. Изходна за избора между двете е една все по-очевидна реалност: Отделните европейски страни, дори най-мощните, са вече твърде малки, за да имат бъдеще в глобализиращия се свят. Ако Европа иска да запази ролята си на водеща цивилизация, тя е осъдена да е интегрирана. Въпросът каква Европа искаме отсъства от българския обществен дебат. Нашият отговор засега е: каквато ще да е, стига да дава пари.

„Брюксел не дава екосредства за мостовете”, съобщава „Труд”. Изключително неприемливо е за Европейската комисия да бъдат прехвърлени средства от проекти за околната среда и природата на България в други сектори, независимо дали става дума за пътна или друга инфраструктура. Това заяви представителят на ЕК Реналдо Мандметс на заседание на комитета за наблюдение на ОП „Околна среда”. Така той отряза правителството да ползва средства от тази програма за спешен ремонт на мостове. Основната част от парите по „Околна среда” са за нови сметища, пречиствателни станции и канализация.

„Търси се опозиционният Бойко Борисов!”, коментира „Сега”. Ако е вярно, че харизмата се гаси с харизма, сини, червени и центристи спешно трябва да обявят търг за... нов Бойко Борисов. Дежурните кандидати за ролята - Жорж Ганчев, Яне Янев, Волен Сидеров, вече са просто изгърмени фишеци от барутната работилница на прехода. С царя секна и вносът на монарси. С времето нуждата от опозиционен бойкоподобен лидер става все по-крещяща. Конгресът на столетницата отложи търсенето за догодина. Вдясно е фрашкано с харизматични недоразумения от калибъра на Мартин Димитров, а единственият магнетичен, па макар и по зловещ начин, лидер - Иван Костов, бе отритнат от сините. И понеже до следващите парламентарни избори БСП няма да може, а „традиционната десница” няма да иска да детронира банкянския герой, ролята на опозиционен Бойко Борисов волю-неволю ще бъде дадена на Меглена Кунева, колкото и неподходяща да изглежда тя.

„С кану по магистралите”, коментира „Сега”. По магистрала „Тракия” и към този момент на 40-50 км от Пловдив зеят над 500 големи дупки и това е само един малък участък. Поне 100 от тях могат да бъдат смъртоносни при определени обстоятелства, посочва авторът. България няма нормална пътна инфраструктура, строи се и се ремонтира на парче и с неподходящи материали, които дават дефекти при първия сняг или по-обилен дъжд. Това не е за гордост. И като капак мнозинството реши да угоди на лидера си и вдигна пределната скорост по аутобаните с 10 км, вместо да обяви, че и с досегашната човек спокойно може да се пребие. Защо плащаме пътни данъци, щом не ни се осигурява елементарна сигурност? Защо всеки водач и спътниците му са превърнати в потенциални жертви? Ето на тези въпроси трябва да отговори властта. Вместо да ни призовава да сме й благодарни, че е превърнала изграждането на магистрали в свой приоритет.

От 1 юни влезе в сила пълната забрана за пушене на публични места. „Пушим на инат”, пише под глава „Стандарт”. За българина най-сладък е забраненият плод. Доказа го и ветото за пушене. В първия ден от влизането му в сила цяла България димеше като комин. Собствениците на заведения свалиха панорамните прозорци и подвижните покриви. Така клиентите могат да пушат, защото са на открито, обявиха кръчмарите. Ученици пък димяха в междучасията, надявайки се инспекторите да одрусат директора им. Глобените обаче се брояха на пръсти, а пратените да проверяват кършеха пръсти пред вратите на кафенетата. Депутатите не останаха по-назад и демонстративно палеха цигара след цигара на жълтите павета. Дори най-заклетите политически врагове спретнаха партия на пушачите. Единствено вицепремиерът Симеон Дянков като Дон Кихот обяви лична война на българите, които саботират забраната.

Пушачи в парламентарната група на ГЕРБ чакат знак от премиера Бойко Борисов с надеждата до края на годината пълната забрана за пушене на обществени места да се облекчи. Член на ръководството на групата обясни пред „Сега”, че до няколко месеца ще се пресметнат загубите и ползите от новите разпоредби и едва след това може да се реши какво да се предприеме. Той не скри обаче, че всичко зависи изцяло от едноличната воля на премиера. „След няколко месеца ще се види, че законът не работи в този му вид”, заяви пък от парламентарната трибуна Корнелия Нинова от левицата, която също прогнозира поправки наесен. По думите й сегашните разпоредби ще останат само на хартия и са приети, „за да покажем пред Брюксел, че сме много праведни”.

„Стандарт” коментира: „За Андрешко забрани няма”. Защо държавата изтласка половин България до кошчето за боклук в името на поредната безмислена идеологема, наречена „здравословен начин на живот”? Има някаква граница, до която трябва да се спре дори и в грижата за човека. И нашите народни избраници май вече са я прекрачили. Депутатите между другото вчера сами се гъбаркаха с творението си, спретвайки си „парламентарна група на пушачите” до кошчето за боклук. Само че не това очакваме от тях. А да не гласуват глупости. Да мислят, когато въвеждат идиотски и лицемерни забрани. Българинът има една приказка - всяко чудо за три дни. Има и дълголетна традиция в надхитрянето на всякакви закони и закончета, наречени от него „врата у поле”. Дремещият дълбоко у нас Андрешко може и да е прав. Защо да не пробваш да надлъжеш закона, ако той е безсмислен?

ГЕРБ категорично отхвърли възможността за смяната на турските имена на улици, площади и исторически местности с български, въпреки че неговите общински съветници във Варна и Бургас подкрепиха започналия нов „възродителен” процес на географските наименования, акцентира „Сега”. За промяната в отношението на властта съобщи земеделският министър Мирослав Найденов в парламента, който реагира на декларацията на ДПС по въпроса. Найденов обаче уточни, че това не бива да се приема като подкрепа за партията на Ахмед Доган. „Смятаме, че историческата памет трябва да бъде пазена такава, каквато е. Ние имахме злощастен опит от миналото за смяна на имената на хора, който се провали тотално”, обясни агроминистърът. Според него същото фиаско ще претърпи и всеки опит за преименуване на улици и местности. Лично премиерът Бойко Борисов дал инструкции на представителите на ГЕРБ в общинските съвети да не подкрепят подобни инициативи

„Свалят цените на телефоните”, съобщава „24 часа”. Разговорите по фиксиран и мобилен телефон трябва да поевтинеят с до 40% от юли, заяви вчера шефът на Комисията за регулиране на съобщенията Веселин Божков. Според него това ще е следствие от графика за намаляване на тарифите на едро, който регулаторът е приел в четвъртък. Той предвижда двойно намаление от другия месец, а от януари има втора стъпка с още по-ниски тарифи, което ще ги свали под средноевропейските.