Днес от 18.00 ч. в Археологическия музей, Варна ще бъде открита изложбата "Златото на траките – легендите оживяват". Изложбата е реализирана от екип на Националния исторически музей. Домакин на изложбата е Археологически музей - Варна, чиито специалисти се включиха активно в осъществяването й, гласи прессъобщение от НИМ.

Уникалното Панагюрско златно съкровище от днес може да бъде видяно и във Варна. То ще бъде изложено в залите на ремонтирания Археологически музей и ще бъде част от експозицията, представяща златото на траките.

Освен тракийския античен златен сервиз варненци ще имат възможността да разгледат находките от царски гроб, открити преди няколко години край с. Златиница, Ямболско. Ще бъдат показани златна диадема и огърлица, които са украсявали главата на погребаната край Синеморец през III в. пр. Хр. жена. Съкровища, задържани по митниците на България, също ще бъдат част от изложбата. Тракийските находки ще останат във Варна до края на септември.

Официалното откриване на изложбата е в 18 часа. Входът само за Панагюрското съкровище ще струва 5 лв., а за пенсионери, деца и ученици - 3 лв.

Изложбата "Златото на траките – легендите оживяват" е замислена и реализирана като музеен разказ за траките, тяхната вяра и ритуали, които са подхранвали старогръцкото митотворчество, основаващо се на забелязана, наблюдавана, а понякога и съизживявана обредност в контактните зони между траки и елини в Югоизточна Европа. Така се раждат образите на блестящия в златни и сребърни доспехи – цар Резос, който наподобявал самия бог Арес, идващ на помощ на троянците, на Ликург, дръзнал да се противопостави на всемогъщия Дионис, на Залмоксис, който проповядвал вярата в безсмъртието.

Археологическият музей във Варна затвори врати през есента заради мащабен ремонт, какъвто не е правен от 1983 г. След реконструкцията музеят разполага със 150 нови витрини на стойност близо 1 млн. лева.

Най-ярката персонификация на тракийската легендарна древност е царят-жрец и певец Орфей. В елинския мит той е разкъсан от тракийските жени, а главата му доплувала до остров Лесбос и била погребана в пещерата на Дионис, където давала предсказания. Подобна на описаната в мита ситуация се открива и пред входа на гробницата на Севт ІІІ в могилата Голяма Косматка. Вероятно на одриския цар е принадлежало златното Панагюрско съкровище – великолепно произведение на майстори златари от ранната елинистическа епоха, което е изложено в отделна зала в експозицията.

Разказите на античните автори за несметните богатства на тракийските царе се потвърждават от богатите погребални дарове - златен венец и пръстен със сцена на инвеститура, параден наколенник, сребърен ритон, бронзов съд и железни копия, открити в могилен гроб при с. Златиница-Маломирово, Елховско. В изложбата са показани и други символи на владетелското достойнство и части от въоръжението на воина-аристократ – златен нагръдник, златни апликации за броня, сребърна торква, ритуални съдове от сребро с позлата, шлем със сребърни апликации, бронзови наколенници и железни мечове.

Изящните златни накити, открити в гроб на тракийска аристократка при Синеморец - обеци с фигурата на богинята на победата Нике в колесница, златна огърлица с бича глава, диадема и венец, илюстрират погребалните обреди в района на контактните зони между траки и елини, създадени след основаването на мрежа от дъщерни градове-държави по крайбрежията на Черно море. В тях вярвания и обреди се сливат в типично двукултурно пространство, в което свободно си взаимодействат нормите на елинската и на тракийската култура. Свидетелство за това са изображенията върху червенофигурни вази от Аполония Понтика (дн. Созопол) от ІV в.пр.Хр., включени в изложбата.

През римската епоха траките продължавали да издигат надгробни могили и да поставят в гробовете редки и скъпи дарове – накити, съдове, въоръжение. По този начин хилядолетната тракийска духовност се съчетава с римоиталийски, малоазийски и семитски традиции. Неин носител е смесеното късноантично население, което постепенно изживява прехода от езичество към християнство между ІV и VІ-VІІ в.

Част от изложените културни ценности се показват за първи път пред публика. Изложбата "Златото на траките – легендите оживяват" може да се види до септември 2012 г.