Вранчанското земетресение (наричано също в България и Свищовско земетресение) е в 21:20 ч. местно време на 4 март 1977 г.Земетресението е с магнитуд 7,4 по скалата на Рихтер, а епицентърът му е в Източните Карпати, Окръг Вранча, Румъния, в тъй наречената земетръсна зона Вранча. Хипоцентърът се намира на дълбочина 94 km. Жертвите са над 1600 души, повечето от тях в Букурещ.Земният трус е усетен в цяла България и нанася щети, най-вече в селищата край р. Дунав.Най-силно е засегнат гр. Свищов, където са разрушени промишлени и жилищни сгради и има жертви. Разрушена е и административна сграда до гарата. Засегната е църквата „Света Троица", която е напълно възстановена едва през 2004 г. Паметни плочи в памет на загиналите над 100 човека са издигнати на площад „Велешана", където се е намирало сринатото общежитие на химическия комбинат „Свилоза", както и в близост до училището „Алеко Константинов", където е бил разрушен жилищен блок. Дълго време след труса химическият комбинат „Свилоза" не успява да се справи с щетите и да възстанови предишните си производствени мощности и обем на производството.

След земетресението в България са набирани доброволци от цялата страна - студенти, младежи, специалисти, които наред със силите на тогавашната „Гражданска отбрана" и военни се включват в издирването на оцелели и жертви, както и в разчистването на останките.

В новата история на град Стражица има една дата, която разделя събитията на преди и след. Това е 07. 12. 1986 година. Тази дата е свързана с разрушителното земетресение, което преобърна живота на жителите на града и околните села. Почернени са 2550 семейства от общината. Те завинаги ще запомнят 7 декември, когато 5, 7 по Рихтер събори 15 000 сгради. Оттогава изминаха 20 години, но все още има недовършени обекти, невъзстановена улична и междуселищна инфраструктура: 130 къщи; картинната галерия в гр. Стражица; църквата „Успение Богородично”, основното училище в село Царски извор и много други, а десетки семейства продължават да живеят по фургони.

Чирпанското земетресение става в 11:20 на 14 април 1928 година, Велика събота.Земетресението е с магнитуд 6,8 по Скалата на Рихтер и епицентър на около 8 km северозападно от Чирпан. На 18 април вечерта следва нов силен трус с подобен магнитуд и епицентър близо до Поповица, Пловдивско, но разрушенията от него са по-малки. Хипоцентърът и на двата труса се намира на дълбочина около 15 km.Жертвите са 107 души, 500 са ранени, 26 хиляди сгради са разрушени, а 21 хиляди други са пострадали.

Софийското земетресение е земетресение с епицентър в околностите на град София, чийто основен трус е в 8:30 сутринта местно време на 4 април 1818 година, а вторичните трусове, продължават още няколко месеца.Данните за земетресението са оскъдни и се основават на текстови описания на свидетели. В повечето каталози интензивността на основния трус се оценява като VIII степен по скалата на Медведев-Шпонхойер-Карник (МШК), а магнитудът - на около 6,0. Според някои автори силата на земетресението е по голяма - IX степен по МШК и магнитуд до 7,2. Освен в София, земетресението е усетено и в близки селища, като Брезник, а според някои данни дори в Пловдив. В София земетресението предизвиква значителни щети, особено на по-големите обществени сгради. Сред пострадалите постройки са осемджамии. На някои места се отварят пукнатини в земята, а в близост до Баня баши джамия се появява горещ минерален извор. Местният управител Селем паша използва този извор, за да построи шадраван, но година след земетресението той пресъхва

Софийското земетресение е земетресение с епицентър в околностите на град София, чийто основен трус е в 12:15 местно време на 30 септември 1858 година, а вторичните трусове, продължават още няколко месеца.

Данните за земетресението са оскъдни и включват главно текстови описания на свидетели, най-изчерпателни от които са няколко дописки и писма на Сава Филаретов. Интензивността на основния трус се оценява на IX степен по скалата на Медведев-Шпонхойер-Карник (МШК), а магнитудът - на около 7, като в ограничен район при Бояна интензивността вероятно е достигнала X степен по МШК.Освен в София, земетресението е усетено и в отдалечени градове, като Пловдив и Янина. Пострадали сгради има в Ихтиман иРилския манастир, а в Долна баня се променя дебитът на минералните извори. В София земетресението предизвиква значителни щети, като 70-80% от сградите са силно засегнати. По-бедните жители на града са в затруднено положение, тъй като се налага непредвидено да възстановяват къщите си в навечерието на зимата. Някои от тях са подпомогнати с дарения, като например направеното от Иван Денкоглу.

При по-големите обществени сгради щетите са по-тежки, като някои от тях са частично или напълно разрушени. Съборени саминаретата на 19 от 24-те джамии в града, а само 2 от 7-те църкви остават годни за използване. Сред разрушените сгради е Сиявуш джамия (днешната църква Света София), която след земетресението е изоставена. Според разкази на очевидци, покривът на минарето на джамията Баш чешме (при днешното кръстовище на Витошка и Солунска), се преобръща и се забива с шпила си във викалото на минарето. Пада и един от сводовете на новостроящата се катедрала Света Неделя. При земетресението загиват 4 души, сред които две деца при Сиявуш джамия и един от строителите в Света Неделя.

На някои места около София се отварят пукнатини в земята, като според Филаретов пукнатината между Бояна и Драгалевци има ширина над 20 cm и дължина около 1,5 km. Западно от града се появява нов горещ гейзер, който постепенно отслабва до съществуващия и сега извор в Овча купел. Дебитът на минералните извори в града намалява за няколко дни, след което се скрива.

Софийското земетресение е земетресение с епицентър в околностите на град София (42°42′ с. ш. 23°20′ и. д. (G)), чийто основен трус е в 20:58 местно време на 17 октомври 1917 година. Това е най-тежкото земетресение в София през 20 век. Интензивността на основния трус се оценява на VII-VIII степен по скалата на Медведев-Шпонхойер-Карник (МШК), като достига максималните стойности в сравнително ограничен район в центъра на София и в Подуене. Според различни оценки дълбочината на хипоцентъра е между 4,4 и 10 km. Магнитудът на земетресението се оценява на 5,24. Земетресението не предизвиква човешки жертви. При много сгради се появяват пукнатини в стените или в мазилките. Отделни сгради са по-тежко засегнати - с паднали комини и цели стени. Най-тежки са пораженията в района между църкватаСвети Седмочисленици и Народното събрание, където много сгради са негодни за използване и се налага да бъдат сериозно ремонтирани. Сред тях е и тогавашната сграда на Министерския съвет на улица „6-ти септември"