Джипитата масово отказват да станат доктори на село. 740 лекарски практики в страната стоят празни, а в здравните пунктове в над 1300 села и малки градчета прегледите се извършват от фелдшери и медицински сестри. Това показват справки на районните здравноосигурителни каси и Сдружението на общопрактикуващите лекари.

580 000 души пък нямат свой личен лекар по местоживеене и пътуват километри до градовете за всяка рецепта. Повечето от тях са пенсионери над 76-80-годишна възраст.

Кандидати за джипита няма за т.нар. неблагоприятни райони като Гоцеделчевско, Кърджалийско и Разградско, въпреки че здравната каса предлага бонуси от 120 до 1250 лв. върху парите на докторите за тези тези населени места.

За да си набави пациентите, един лекар трябва да бие път понякога между 5-6 села с личен транспорт по разбити или непроходими пътища, обясни кризата за медици д-р Атанас Пелтеков – член на Националното сдружение на общопрактикуващите лекари.

Независимо от това лекарите не губят, ако отидат там, тъй като за неблагоприятни условия на труд им се плаща допълнително За такова условие се смята, когато в радиус от 15 км има само един доктор, както и ако той се намира на повече от 20 км от медицински център и на 30 км от болница. Отделно лекарят получава за всеки записан в листата пациент между 1,07 и 1,32 лева в зависимост от това дали дава дежурства или не, разясниха от НЗОК. Освен това докторът си получава сумата, дори в кабинета му с месеци да не влезе нито един болен.

Липса на лични лекари няма единствено в София-град и областите Габрово, Враца и Видин. Най-тежко пък е положението в област Кърджали, Гоцеделчевско и Кюстендилско. В Кърджалийско незаетите практики са общо 51, а допълнителните възнаграждения там се движат между 205 и 495 лева, уточниха от НЗОК.

В някои села като Рани лист, Глухар, Чуково, Бунковски, Шумнатица и Самодива кметствата предлагат и жилища без наем а на някои места дори и да поемат част от разходите за дърва за огрев и вода. Бонусът от касата там е 450 лева. Въпреки това в нито едно от тях повече от три години не е стъпвал лекар и на жителите се налага да пътуват до Момчилград.

Нежеланието на колегите да отидат в малки села се дължи не само на недостатъчното заплащане, но и на разбитите пътища и липсата на училища за децата им, каза д-р Атанас Пелтеков. Другият проблем пък бил, че все повече медици напускат страната. От 5600 джипита през 1998 г., когато здравната реформа стартира, сега са останали по-малко от 4800. Хората масово бягат в Канада, където в северните райони веднага им се признават лекарските права и започват работа. Има цели градове там, където има много български лекари, обясни Пелтеков. Според него, за да се покрият на първо време нуждите от общопрактикуващи лекари за селата, е необходимо там да отидат поне още 1000 медици. Привличането им можело да стане, като им се дадат жилища срещу нисък наем или безплатно в сгради на общините и им се предоставят изгодно кабинети. Кредити за оборудване с преференции също ще привлекат колеги в оголените откъм лекари места, смята д-р Пелтеков.

Засега все още не сме разглеждали въпроса за увеличаване на сумите като допълнително стимулиране за работа в неблагоприятни места, обясни пред „Монитор” управителят на здравната каса д-р Пламен Цеков. Това може да бъде обсъдено с новия национален рамков договор за 2013 година, допълни той, без да се ангажира с конкретни суми.