По време на световната криза, за овладяването, на която готови рецепти няма, да правиш социална политика си е доста сложна дейност. Очакванията към държавата са огромни, а средствата у нас са ограничени. И не само у нас. Но това не бива да ни прави пасивни. Какви възможности има за българския бизнес и какво е нивото на безработица в страната ни – отговори на тези и други въпроси даде министърът на труда и социалната политика г-н Тотю Младенов

ИНЕТРВЮ НА НИКОЛАЙ ЛЕФЕДЖИЕВ

- В Европа най-тежкият социален проблем е младежката безработица. Като христоматиен пример в последните месеци даваме Испания, където младите хора без работа са над 50%. У нас също не са малко. Какво прави в това отношение правителството?

- Действително заради кризата това се отрази най-вече на самите млади хора и затова и ЕК, и всяка една държава членка, включително и нашата страна, предприехме сериозни мерки в тази посока. Още в края на миналата година, когато разработвахме националния план по заетостта, тогава заложихме на т.нар. национална инициатива за работа на младите хора до 29-годишна възраст в Република България. Министерският съвет прие тази инициатива през март тази година. Вече има създаден координационен механизъм, в който участват представители на отделните институции, министерства, Националното сдружение на общините, социалните партньори, синдикатите, работодателите. На експертно ниво се работи в момента и най-късно в началото на юни ще подпишем национално споразумение между правителството, синдикатите и работодателите за първа работа за младите хора. Европейският социален фонд, чрез ОП „Човешки ресурси”, е един много сериозен лост и механизъм за субсидирана заетост за бизнеса, за обучение, за квалификация както на заети, така и на безработни лица. Програмите за стажуване, за чиракуване, особено за младите хора, чрез тази субсидирана заетост са изключително важни. Ние непрекъснато променяме условията така, че да бъдат по-атрактивни и за бизнеса, и за самите млади хора. Най-атрактивната мярка в момента е стажуване на млади хора до 29-годишна възраст, които са завършили средно професионално или висше образование и никога не са започвали да работят по своята специалност. За тях, в разстояние на 6 месеца, им се плаща заплатата плюс осигуровките и отделно се плаща на наставник от предприятието, който да поеме тези млади хора. 2100 човека в момента работят по тази схема, имаме за още около 6400 млади хора по тази мярка, около 30 млн. лева, така че ние непрекъснато призоваваме и искам още веднъж да призова бизнеса и младите хора да се възползват от тази мярка.

- Има ли интерес от страна на бизнеса, тъй като в период на криза обикновено той е по-предпазлив да приема млади хора, обикновено търсят хора с повече опит, с по-голяма компетентност?

- Вече има, тъй като ние променихме част от условията за плащане – то е вече според минималния осигурителен доход за съответната професия и съответната длъжност, което може да варира от 300 до 1000 лева, в зависимост от това, както е разписано в Кодекса за социално осигуряване. Освен това дадохме възможност на средните и малки предприятия да кандидатстват по тази мярка, като няма вече изискване на наставниците, така че в средните и малки предприятия и самият работодател може да наставник на тези млади хора и да получава половин минимална работна заплата на месец за обучението на млад човек. На 31 май предстои комитетът по наблюдение на ОП „Човешки ресурси” – там ще отворим нови мерки, по които ще може да кандидатства бизнесът – общо около 118 млн. лева през тази и следващата година са предназначени за субсидиране на бизнеса и за стажуване, чиракуване, обучение – според нуждите на бизнеса и бизнесът трябва да се възползва от това. Само по този начин – като обединим усилията със социалните партньори, аз смятам, че това, което сме си поставили като цел до края на следващата година – да намалим нивото на младежката безработица в България с минимум 5% ще го постигнем. Тези 118 млн. по оперативната програма трябва да се използват най-рационално, тъй като младите хора могат да си намерят работа. Име нещо важно за тези програми за стажуване. Основният проблем на младите хора е да започнат някъде работа. Ние сме се насочили точно върху това. Изследванията, които ни показват за тези над 2000 човека, които стажуват по тази мярка, е, че около 50% от тях, когато завършат, остават на постоянен договор при своя работодател. Останалите 50% стават по-пригодни за пазара на труда и шансът да си намерят по-бързо работа е много по-голям. Така че с новите мерки, които ще отворим по тази оперативна програма, аз се надявам, че действително ще подобрим положението. В България в момента има около 3801 хил. безработни лица. В България има над 300 хил. компании. Ако всяка една наеме по един човек на работа, ние нямаме безработица. Затова от 21 май започваме информационна кампания по ОП „Човешки ресурси”, започваме със София и в цялата страна до края на август ще бъдат направени такива кампании. Компаниите, когато кандидатсват и по други програми, например „Конкурентоспособност”, където има над 1 млрд. лева за технологично оборудване, когато инвестират за обучение и за квалификация на своя персонал, само по този начин ние ще имаме конкурентоспособни предприятия и ще има по-голяма производителност и шансове да има по-високи доходи на хората, които работят там.

- Има един друг проблем, който може би го оставяме встрани от вниманието – има региони в страната, където безработицата е по-голяма, в сравнение с другите места.

- В малките населени места това е проблем и затова по ОП „Човешки ресурси” сме дали възможност да кандидатстват кметовете. На някои места кметовете се явяват като работодатели.

- Имаме редица програми, но има хора, които така или иначе не могат да си намерят работа. На какво се дължи това – на ниската квалификация ли само?

- Основният проблем в нашата страна е, че от тези близо 370 хил. безработни около 60% от тях са без никаква квалификация и дори нямат завършено средно образование. И това не са проблеми от вчера. Това са проблеми, които са се трупали през последните 20 години. Ето тук е основният проблем. На второ място – по-добрата връзка между образователната система: средното, средно професионалното и висшето образование са нуждите на бизнеса. Това, което правим в момента, правим Дни на кариерата със съответните университети – искаме да има по-добра връзка между това, което се случи между средните професионални училища и какви са нуждите на местния бизнес. С повече практика и с новия закон за средното образование тези неща са предвидени. Това ще улесни допълнително този процес. Връзката между образованието и заетостта е изключително важна и не случайно и в ЕК, когато се събираме на срещи с министрите на труда и това, което отчитаме и ние, е, че ние трябва да преминем вече от образование към заетост, а не от социални помощи към заетост. Това е изключително важно.

- Първото тримесечие на годината имаше по-тревожни сигнали, че безработицата нараства, сега за април какви са данните?

- За април спрямо март са постъпили около 25 хил. безработни лица, т.е. с около 6 хил. повече спрямо март. От тях около 13 хил. в реалния частен сектор, около 7 хил. по субсидирани мерки и около 4 хил. сами са си намерили работа. Тоест безработицата през март беше 11,5%, през април – 11.4%, и аз мисля, че сега е сезонът, в който тя ще продължи леко да спада. Искам да призова още веднъж – възползвайте се от оперативните програми.

- Има хора, които с месеци не си получават заплатите. През последните месеци този проблем се изостри. Превърна се в криза дори. Емблематични станаха случаите в Мадан и в Кърджали.

- Мисля, че съвместният контрол, който се прави от близо една година между Главната инспекция по труда и НАП дава вече своите резултати. Вече се скъси срокът, в който има неизплатени заплати или забавяне на плащания на работни заплати. Този контрол ще продължи. Освен това ние сме направили предложения да се обсъдят в Тристранния съвет за промени в Търговския закон и в ГПК за изпълнителните листове – за да може хората, когато им се задържат дълго време заплати, извънсъдебно чрез съдия-изпълнител след това да могат да се запорират сметки и имущество на тези работодатели. Другите промени в Търговския закон – малко по-напред да минат вземанията на работниците и на служителите при фалит на предприятието. Мисля, че тези мерки и още някои, които са важни, примерно с тези предложения, които направихме и те се възприемат – да се криминализира укриването на неплащане на осигурителни вноски. Това също ще заздрави дисциплината в тази посока. В Мадан нещата се решиха. Аз се надявам и в ОЦК „Кърджали”, където непрекъснато се водят в момента преговори между министъра на икономиката с кредиторите и се надявам и там да има решение.

- На фона на тази картина, за която говорим, въпросът е ще има ли повишаване на доходите. Обикновено казваме, че за тези 4 години заплатите са замразени. Има ли възможност правителството да интервенира в тази посока.

- В кризата ние от септември миналата година досега успяхме за по-малко от 8 месеца да увеличим минималната работна заплата с близо 21%. Ние ще продължим и през следващите години по същия начин, защото това е единственият лост на държавата да се намеси в частния сектор. Другият лост, който използваме, това са браншовите колективни трудови договори. Ние направихме наскоро един анализ на браншовото колективно трудово договаряне в България заедно със синдикатите и се оказа ,че има редица браншови, където заплащането никак не е лошо. Примерно добивната промишленост. Там средната заплата стига 1400 – 1500 лева. В металургията, в химията, в енергетиката, във фармацията, в част от леката промишленост. Тоест има сектори, където има конкурентноспособни предприятия с добра производителност на труда и те могат да си позволят да си повишават доходите на хората. Освен това тези браншови колективни договори, на мен законът ми е давал право, когато има съгласие между работодателските организации и синдикати, аз да разпростирам тяхното действие върху цели браншове.

- Чуха се възгледи от работодатели – не вдигайте постоянно минималната работна заплата, защото това ще изиграе лоша шега – вместо да се вдигнат доходите, могат да се загубят работни места. Вие съгласни ли сте с такава теза?

- Да, трябва внимателно да става това на базата на преговорите между синдикатите и работодателите и най-вече на база на производството.