Миньорите са най-скъпите работници за работодателите у нас, сочат данните от проучване за заплащането на труда на КНСБ. Един миньор струва на година 17 380 лв. което представлява 21,2% от общите разходи на работодателя за дейността. Едва 39,98 на сто от заплащането на миньорите се дължи на основната заплата. Останалите пари са от допълнителни възнаграждения като бонуси и платен отпуск. След служителите в добивната промишленост най-скъпи за шефовете си са наетите в сферата на ресторантьорството и хотелиерството. От всички харчове на бизнеса в сектора 21% били за заплати на сервитьорите и рецепционистите. Във ВиК сектора пък 19,8 на сто от инвестициите отиват за месечното възнаграждение на работниците.

Най-евтина работна ръка е в сектора “Търговия, ремонт на автомобили и мотоциклети”, където за заплата шефовете отделят 4,8% от общите си разходи.

Изследването на синдиката е обхванало 40 предприятия в 10 браншови сектора – металургия, енергетика, минодобив, лека промишленост, земеделие и др. Най-много пари за заплати през 2010 г. са дадени на работниците в сектор „Енергетика“ – по 24 125 лв. на калпак. Те обаче отпадат от класацията на най-скъпо струващите служители, тъй като възнаграждението се равнява едва на 5,7 на сто от всички харчове на работодателя.

Данните на синдикатите показват, че наетите в хотелиерството заемат второ място „скъпи служители” като процент от разходите на работодателите, но са с най-ниско заплащане – 5476 лв. за година. Изчисленията на синдикалистите показват, че за 12 месеца работодателите инвестират само по 0,50 ­ 0,60 лв. в обучението на сервитьори, бармани и камериерки.

В България един служител струва 3,5 евро на час на своя работодател. Това е 6,6 пъти по-ниско от средноевропейското сравни директорът на Института за социални и синдикални изследвания към КНСБ Любен Тонев. През 2010 г. разходите за заплата у нас са 84,3 на сто от всички харчове на шефовете, колкото е и съотношението в ЕС. За разлика от другите страни в Европа, където работодателските осигуровки са между 20 и 30 на сто, у нас те са 15,6%. “България е сред страните с най-нисък дял на работодателски осигуровки в общите разходи за труд и със сравнително неблагоприятно за работника разпределение на осигурителната тежест. Това трябва да се промени”, категоричен е президентът на КНСБ Пламен Димитров. Синдикалистите настояват да се изработят нови модели за определяне на заплатата, което да доведе по справедливо заплащане на изработения труд.