Дирите на над един милион лева, които са изразходвани през последните години, без да се осчетоводят, търси новото ръководство на Националната разузнавателна служба (НРС). Това научи "Стандарт" от високопоставени правителствени източници. Липсата е лъснала при проверка, която е започнала в началото на февруари, след като беше сменено ръководството на разведките.

"Става въпрос за много пари, които са похарчени, но няма документи за тях", разказаха запознати. Според тях събраните данни са показали драстични липси, но тепърва ще се калкулира цялата сума. С документа е бил запознат както премиерът Бойко Борисов, така и президентът Росен Плевнелиев.

Междувременно се появиха версии, според които похарчените неправомерно пари са били изписвани уж за вербуване на чужди граждани зад граница.

Своя хипотеза побърза да огласи и лидерът на РЗС Яне Янев. Като шеф на временната парламентарна комисия, която проверяваше бившата президентска двойка Георги Първанов - Ангел Марин, той се натъкнал на данни за злоупотреби с огромни безотчетни суми пари покрай даването на българско гражданство.

"Докладът е от НРС и съм го дал на прокуратурата. Няма повече да коментирам", заяви пред "Стандарт" премиерът Бойко Борисов. Държавният глава пък е издал и разпореждане към новото ръководство как да продължи проверка по случая. В централата на разузнаването е бил пуснат и екип на Сметната палата, който от 1 март проверява цялата счетоводна документация на разведките. Това е първи случай от десетки години, в който одитната институция влиза на ул. "Хайдушка поляна" 12.

Помолен за коментар по проверката, президентът Плевнелиев посочи, че докладът е констатирал сериозни пропуски в работата на НРС, но предпочете да не влиза в конкретика. "Необходими са правила за работата с пари", посочи държавният глава. От думите му стана ясно, че става дума за финансови несъответствия и начина на осчетоводяване. Той обаче уточни, че не искал по никакъв начин да опетни името на един човек.

Както в четвъртък стана ясно, заключенията от проверката са причина премиерът Борисов да освободи като свой съветник бившия разузнавач номер 1 ген. Кирчо Киров. Той ръководеше службата през последните 9 години.

Самият генерал заяви пред "Стандарт", че не е запознат с материалите от проверката, и не пожела да коментира повече подробности.

Според Киров с премиера не са се виждали от два месеца и той е получил от техническите служби в Министерския съвет копие от заповедта, с която се прекратяват трудовите му взаимоотношения. Там обаче не е имало мотиви за остраняването му.

Киров се задържа на съветническия пост на "Дондуков" 1 само 2 месеца, след като беше сменен на директорския пост в НРС от ген. Драгомир Димитров.

През последните години името на службата беше замесено в доста скандали. Така стана през 2003 г., когато немското сп. "Шпигел" излезе с публикация под заглавие "Българска къртица в BND". Според нея страната ни е уличена в шпиониране на партньор от НАТО. Тогава влиятелният германски политик Маркус Метел призова България да спре да шпионира Запада.

През 2006 г. около НРС гръмна скандал с два поредни смъртни случая в службата. Шефът на архива Божидар Дойчев беше намерен мъртъв в кабинета си на 15 ноември, но информацията за това бе укривана 24 часа. Месец по-късно НРС съобщи за смъртта на служителя си Иван Раков. И двата трагични случая бяха обявени за самоубийства по лични причини още далеч преди да са завършили разследванията.

Точно в този момент вървяха и дискусии около Закона за разкриване на досиета на бившата Държавна сигурност, който не се долюбваше от разузнаването. Последва създаване на работна група от трима депутати, които да съберат информация от разследващите органи за смъртните случаи. В крайна сметка военните прокурори потвърдиха позицията на НРС, че Дойчев се е самоубил.

Миналата година пък стана известна грама на бившия американски посланик Джон Байърли от януари 2007 г., която е посветена на българските тайни служби. В нея щатският дипломат, цитиран от сайта "Биволъ", дава лоша оценка за ръководството на контролираната от президента разузнавателна служба и на директора й Кирчо Киров, наречен "подлизурко". Посочва се, че президентът Георги Първанов държи Киров на поста заради контрола му върху досиетата.

Към службата имаше критики и около смъртта на двамата български шофьори в Ирак, и във връзка с процеса срещу медицинските ни сестри в Либия. НРС беше обвинена и в двата случая, че не са предупредили българските власти навреме за възможните опасности. Двама български шофьори Георги Лазов и Ивайло Кепов бяха отвлечени в Ирак през 2004 г., а по-късно убити въпреки опитите на властите в София да ги спасят.

Бившият шеф на службата ген. Димо Гяуров пък заяви през 2007 г., че с "калпавите си анализи" ръководството на разузнаването е заблудило държавното ръководство за развитието на СПИН процеса в Джамахирията.

През 2010 г. премиерът Бойко Борисов пък изненадващо повдигна въпроса за намесата на кабинета "Станишев" в разузнаването. "Вършени са безобразия в разузнаването от предишните управляващи", каза Борисов, обаче не конкретизира, за да не се налага и той да разговаря с главния прокурор за разкриване на класифицирана информация. Премиерът обаче уточни тогава, че не е виновен шефът на разузнаването ген. Кирчо Киров. Пак тогава кабинетът спешно отпусна 2 млн. лв. на разведките.

По-късно стана ясно, че тази сума е била изразходвана от бюджета на НРС, за да бъде платен откуп за отвлечени българи. Плащането е станало по време на мандата на тройната коалиция. По неофициална информация откупът е платен за освобождаването на 16 български моряци от кораба "Маласпина Касъл". Танкерът бе отвлечен в Аденския залив на 6 април и освободен на 9 май 2009 г.