На 29.06.2011г. малка инициативна група от собственици предяви пред Варненския окръжен съд (ВОС) колективен иск срещу реалното бездействие на Община Варна и Агенцията по геодезия, картография и кадастър (АГКК) за законосъобразни действия от тяхна страна при изпълнение на задълженията им за решаване на Устройственото проектиране и инфраструктурното изграждане на квартал „Изгрев”.Поиска осъждане на Общината да спре закононесъобразното събиране на имотен данък и такса смет за частта от данъчната оценка на имотите за незастроената земеделска площ и възстанови събраните суми за давностния период от последните 5 години.
Изключителен интерес представляват и очакванията за поведението на Ответните страни по делото – Община Варна и АГКК: дали те ще признаят основателността на иска, или ще защитават с всички позволени им средства сегашното статукво на неопределеност, корупционен климат в административно-техническото обслужване на квартала и перспективата за продължаване хаоса в застрояването му.
На 19.01.2012г. ВОС оповести публично на всички засегнати собственици на имоти от кв. „Изгрев” приетия за разглеждане от него на 30.11.2011г. колективен иск по гражданско дело № 1254/ 2011г., за да изразят становището си по него. В установените срокове Заявления за присъединяване в процеса като ищци подадоха над 250 физически и юридически лица.
Промените в обществените отношения в България след 1990г. направиха неосъществими готовите проектни решения за успешно започналото групово застрояване на ж.к.”Ст.Пеев” гр.Варна и те бяха отменени. Настъпи времето за надеждата на варненци, на наклонените терени на проектирания жилищен комплекс с преобладаващо панелни сгради, да израсне най-красивия и екологосъобразен жилищен квартал на града.
Освен бързата промяна в „прекръстването” на комплекса от „Ст.Пеев” на квартал „Изгрев”, Общинската администрация, макар и по-бавно, в 1993г. възложи първото му, съобразено с новите условия, устройствено проектиране, върху основата на Геодезични планове. Изработените планове, поради конфликти с нормативната база и интересите на собствениците на имоти, породени от липсващия кадастър по смисъла на закона, оставаха невлезли в законна сила пожелания.
Осъзнатия проблем на проектирането наложи възлагане и изработване на Кадастрален план, по смисъла на отменения ЗЕК на НРБ през 1999г., който поради неупражнен контрол при изпълнението, реално остана формална смяна на планоснимачните номера от Геодезичните планове с „кадастрални” и с нищо не улесни Устройственото проектиране.
Реалната нужда от жилищно застрояване на квартала, без влезли в законна сила Устройствени планове и изградена въз основа на тях инфраструктура, все повече превръщаше територията на бъдещия най-красив квартал на Варна в „гето” със стихийно разрастващо се незаконно и „законно” строителство без инфраструктура.
Поставеното поредно „начало” през 2006г. с възлагането на Кадастрална карта (КК) с Кадастрален имотен регистър (КИР), по смисъла на ЗКИР, и поредното Устройствено проектиране, възродиха надеждите, но не ги оправдаха
Кадастралното картиране на по-голямата част от територията на квартала се оказа поредното „преномериране”, а за частта му от землището на с. Каменар и това не е направено.
Възложеното поредно Устройствено проектиране, макар и само в частта „План за улична регулация” за изминалите над 5 години е без перспектива за влизане в законна сила, поради известните вече причини и условия, а оформянето на квартала като стихийно „гето” е вече опасно реален факт.