За близо две трети от младежите под 30 години у нас водещ стимул за стартиране на собствен бизнес е желанието сами да си бъдат началници и да не се подчиняват на шефове. Това показват данни от доклада към проектозакона за младежта, който мина на първо четене в парламента. Парите и бързият скок в кариерата са другите основни причини за желанието на българите да заемат ръководни постове.

В същото време 50 на сто от българите до 30 години споделят, че биха станали водещи предприемачи и мениджъри и заради желанието си за нови предизвикателства. Въпреки силната конкуренция младежите у нас са мераклии да развиват собствен бизнес. Те имат нужда от подкрепа както при стартирането, така и при развиването на самостоятелен бизнес, заключва изследването. Желанието обаче се разминава с реалностите. Едва 8,7 на сто от младежите между 25 и 29 години, които работят, са се самонаели, а

89,8% си имат шефове

Нищожен е делът на заетите лица, които заработват заплатата си в семейния бизнес – 1,1 на сто. В изследването се посочва още, че предприемаческата култура сред младите хора е все още неразвита въпреки добрите практики и модели, създадени по проектите “Възпитание на младежите в предприемачески умения за създаване на конкурентоспособен малък и среден бизнес” и “Създаване и развитие на центрове за насърчаване на предприемачеството във висшите училища в България”. Желанието на младежите да заемат шефски места е в остър разрез с анализа на Българската стопанска камара. Според експертите на организацията младото поколение не може да отговори на изискванията на пазара на труда.

Все още е твърде нисък делът и на младите между 25-34 години, които ежедневно използват компютър – едва 42% спрямо 64% за Европейския съюз.

Най-пристрастени към лаптопа

са нашенците между 16-24 г., като 57% от тях всеки ден стоят пред монитора. Средно за Европа този дял обаче е още по-висок - 73 на сто. Пазаруването в нета, сърфирането в социалните мрежи и чата са неизменна част от ежедневието на българските младежи, като всеки втори от тях редовно потребява някакъв вид услуга в мрежата, сочат още данни от доклада. Тревожен факт е

сривът на интереса на младите хора към книгата

Почти всеки пети млад човек изобщо не притежава книги у дома, сочат още данни от изследването. Едва 16 на сто от учениците четат. От работещите младежи пък този дял е 13 на сто, а сред безработните едва 8% залягат на книгите. Най-четящи се оказват БГ студентите, от които 29 на сто обичат книгата.

Друга притеснителна тенденция, отбелязана в доклада, е, че младите хора у нас ще се топят с все по-бърз темп през годините. Ако днес хората на възраст 15 - 34 години са близо 2 103 259 души, през 2015 г. броят им ще намалее до 1 747 648, а след още 5 години – 1 555 852.