Растат спекулациите за съдбата на Гърция. Балканската държава, която засега на косъм се размина с фалита, постоянно е ту изкарвана от еврозоната, ту отново връщана. Допълнително масло в огъня наля германският министър на вътрешните работи Ханс-Петер Фридрих, който в интервю за списание "Шпигел" заяви, че изваждането на Гърция от общия валутен съюз е по-добрият вариант за нея, тъй като увеличавало шансовете й да се възстанови по-бързо.

Европейските държави, които кредитират втория спасителен пакет за Гърция, са поставили десетки изисквания за промени в гръцките данъци, заплати и разходи още до края на февруари. Освен това на Атина е представен списък с допълнителни реформи, които властите трябва да въведат в следващите две години. На практика това означава, че страната е минала на ниво микромениджмънт и кредиторите й взимат решения не за политики, а за съвсем конкретното им приложение, анализира британският вестник "Файненшъл таймс", като се позовава на свои източници.

Реформите са изброени в три отделни меморандума от общо 90 страници. В тях е описана цената, която Гърция трябва да плати за кредитите от 130 млрд. евро. Благодарение на тях страната се надява да избегне фалит, който би хвърлил обществото в хаос. Изискванията са всеобхватни – от рамковите реформи на правораздаването, централизиране на здравното осигуряване, довършването на точен поземлен регистър до съвсем конкретните задачи да се закупи нова компютърна система за данъчните служби, да се промени начинът за изписване на рецепти за лекарства или определяне колко да е минимумът от петролни запаси, поддържани в държавния резерв.

В петък Гърция предложи официално на кредиторите си размяна на държавни облигации на стойност 206 милиарда евро, с което се надява да редуцира дълга си с близо една трета. Срокът на офертата е две седмици, през която кредиторите трябва да кажат дали са съгласни с т.нар. "суапова сделка".