Да лансираш паметник от световно значение не е лесно. Затова и днес не може да не отдадем дължимото на Людмила Живкова. Тя използва всички възможности, които й даваше привилегированото положение на дъщеря на Тодор Живков, за да вкара седем български исторически паметника под закрилата на ЮНЕСКО. Някои от тях станаха такива след смъртта й през 1981 г., но пак благодарение на започнатата от нея кампания за популяризиране на българското културно-историческо наследство.

Днес критериите стават все по-строги, а опашката за придобиване на статут на световен паметник все по-голяма. Но като се казва, има вече на какво да стъпим.

Несебър пази най-голямата раннохристиянска църква

Древният град пази ценни паметници от всички епохи на неговото хилядолетно съществуване - стари крепостни стени от Римската епоха и Средновековието, византийски и старобългарски църкви, старинни къщи от XVIII и XIX век. Скъпи и изящни предмети са открити при разкопки, а надписи, скулптури и декорация свидетелстват за устройството на града, за културните институции, за храмовете. Тук е запазена най-голямата раннохристиянска църква,

наречена Старата митрополия. И византийци, и българи са строили множество църкви - Старата митрополия и част от "Богородица Елеуса" (базилики от VI в.), "Св. Стефан" (XII в.), "Св. Тодор" (XIII в.), "Пантократор" (XIV в.), "Св. Иван Неосветени", "Св. Иван Кръстител". През 1983 г. Несебър е включен в Списъка на световното културно и природно наследство.

Волска глава посреща в Свещарската гробница

Това е тракийско-елинистична царска гробница от първата половина на III в.пр.Хр. Входът е украсен със стълбове с йонийски капители, а над тях лежи плоча с релефен фриз от стилизирани волски глави, розетки и гирлянди. В централната гробна камера са поставени две каменни легла, над богатата релефна украса е изобразена сцена с култов характер, пресъздаваща обожествяването на знатен тракиец. Стените на гробната камера са оформени като колонада. Колоните са долепени до стената. Блоковете под свода се поддържат и от 10 кариатиди. През 1985 г. Свещарската гробница е включена в Списъка на световното културно и природно наследство.

Пожари и погроми не успели да заличат Рилския манастир

Рилският манастир е основан през X век от покровителя на българския народ свети Иван Рилски. Преживял е пожари и погроми, след които е останала само Хрельовата кула. През първите десетилетия на XIX в. манастирският комплекс е изграден в днешния му вид благодарение на усилията на няколко поколения видни български строители, живописци и майстори резбари от Самоковската и Банско-Разложката школа.

През 1983 г. Рилският манастир е включен в Списъка на световното културно и природно наследство.

Ивановски скални църкви висят над р. Русенски Лом

Ивановските скални църкви са уникални преди всичко с разположението си в отвесните скални брегове на река Русенски Лом. Създадени през XII век, те образуват манастирски комплекс от близо 20 средновековни църкви, параклиси и килии. Тук се оттегля българският патриарх Йоаким I. Предполага се, че и цар Георги Тертер е завършил тук дните си. Стенописите са в стила на Търновската и Цариградската живопис от XIV в. Ивановските скални църкви са включени в Списъка на световното културно и природно наследство през 1979 г.

Древни художници украсили Казанлъшка гробница

Уникалният характер на Казанлъшката гробница се дължи преди всичко на нейните стенописи от края на IV и началото на III век преди новата ера. Фреските разкриват удивителен реализъм и високо художествено майсторство. През 1979 г. Казанлъшката гробница е включена в Списъка на световното културно и природно наследство на ЮНЕСКО.

Мадарският конник е от световно значение

Мадарският конник е образец на средновековното българско изкуство. Той символизира мощта на българската държава от ханския й период и е единствен по рода си в Европа. Заради изключително високата му стойност е обявен през 1979 г. от ЮНЕСКО за паметник със световно значение.

Боянската църква е ренесансово явление

Боянската църква е най-добре запазеният наш архитектурно-художествен паметник от средновековието. Значението й като паметник на културата се дължи преди всичко на изключителните стенописи от 1259 г. Със своя жизнен хуманистичен реализъм те са ренесансово явление. Заемат едно от първите места в средновековната живопис на Европа през ХIII в. Портретите на Калоян и жена му Десислава са най-старите рисувани от натура портрети в българската живопис. През 1979 г. Боянската църква е включена в Списъка на световното културно и природно наследство.