Според учените от университета Йейл Америка и огромната суша Евразия ще се ударят един в друг, срещайки се около северния полюс, съобщи Би Би Си. Това ще стане след 50 до 200 милиона години. Предвижда се също и че Африка и Австралия ще се присъединят към новия "суперконтинент", с което ще се извърши поредното уедряване на сушата. Приема се, че за последен път континентите са били събрани в една огромна земна маса, наречена Пангея, преди около 300 млн. години.

Земните плочи на планетата непрекъснато се движат поради тектоничната активност. Това поражда зони като Средноатлантическия разлом, където се е формирала Исландия, и зони като тази източно от Япония, където една плоча е застъпила друга.

Геолозите приемат, че през периоди, достигащи дори милиард години, тези промени в континенталните плочи водят до периодичното появяване на суперконтинентите Нуна (отпреди 1,8 млрд. години), Родиниа (отпреди милиард години) и Пангея (преди 300 млн. години). На следващия суперконтинент вече е дадено работното име Амазия, в съответствие с очакванията да обедини двете Америки и Азия. Учените достигнаха до прогнозата кога и как ще се появи той, като проучиха кака се се образували неговите предшественици. "В нашия модел Северна и Южна Америка се съединяват, заличавайки Карибско море, изчезва и Арктическо море, съединявайки Америките и Азия" - поясни Рос Мичъл от университета Йейл.

След постепенното обединяване на обитаемите континенти в новия огромен континент, само Антарктида ще остане отделно. Прогнозата е направена чрез анализ на магнитните данни, заключени в скалите и издаващи магнитната ориентация на тези скали в миналото. "При формирането си древните скали, независимо дали са произлезли от охлаждане на лава или от консолидиране на седименти, съдържат в себе си данни за магнитното ориентиране - обясни Мичъл - но докато тези данни са достоверни относно географската ширина, нямаме исторически данни за дължината".

"Установихме, че след появата на всеки суперконтинент, той целият започва серия от завъртания напред-назад около постоянната ос на екватора" - каза ученият. Това довело до извода, че всеки следващ суперконтинент се формира на 90 градуса от предшественика си. Преди се допускаше, че това става или на същото място, или на противоположната страна на глобуса.

Коментари на странични специалисти гласят, че новото изследване значително подобрява схващанията ни за миналото на планетата.