- Деси, в идеална форма си, въпреки че роди преди половин година?
- Всяка жена гледа бързо да си възвърне формата след раждането. Сега е много студено, не е за тичане. Ходя на басейн да плувам, на фитнес, едни приятелки ме заведоха на пилатес, качвам се редовно по стълбите, то и това си е спорт. При това доста сериозен.
- Натежава ли ти гледането на бебето понякога?
- Тежи ми само физически, на ръцете. Не съм свикнала да мъкна непрекъснато тоя товар. Взела съм си едни гирички, за да заяквам. Моите родители обаче много помагат. В момента на малката не й се лежи, иска само да подскача, някой трябва да я държи. Рано й е още да говори, но тя непрекъснато бърбори нещо на своя си език - гука, бла-бля. Даже каза „ба-ба”, но не го осъзнава още като дума. Някой път, когато съм ядосана, успява да ме изненада с някоя магарийка и аз се разсмивам, прихвам изведнъж, защото как може да се ядосваш на едно бебе. Денят ми обаче не минава само в гледане на бебето. Работя по моите проекти. Записахме наскоро детска песничка, сега преговаряме за едни записи, които трябваше да направим още миналата година с Българското национално радио, но аз забременях. Тази година и това нещо ще стане, до няколко месеца. Работя върху моите авторски неща, поемам ангажименти. Не съм от хората, които забравят работата си. Половин година е достатъчно време. За Алина няма значение, че ще отсъствам няколко часа.
- Защо предпочетохте да я отглеждате във Варна?
- Най-вече заради помощта. Всяка жена майка знае, че след като роди, имаш нужда от помощ, някой да ти каже кое как да правиш. Особено когато умората надделява. За мен това беше много важно, а и имах нужда от малко почивка, която си я взех тази половин година. Сега се чувствам съвсем като нова. Почивка от работата имам предвид. Главата ми е на друго място сега и това ме разтоварва. Може да съм изморена физически заради това, че често ставам през нощта да гледам малката, но пък психически си починах и съм готова с пълна сила да работя. Имам заряд, аз самата се усещам много по-добре. С голямо желание поемам ангажименти, а това е важно.
- С твоята бивша колежка и настояща приятелка Алекс Раева чувате ли се? Следиш ли нейните изяви в сериала „7 часа разлика”?
- Напоследък не съм я чувала. Гледах няколко епизода от този сериал, хареса ми, общо взето. Добре е направен. По принцип не гледам телевизия, даже нямам телевизор вкъщи. Гледала съм играта й в „7 часа разлика“, когато съм била на гости. Допадна ми как играе. Учудвам се само, че чак сега се ориентира към това амплоа при наличието на такива родители, сестра. Всички те се занимават с театър. Мисля, че тя има накъде да върви в тази посока. Има много добри учители в лицето на родителите си. Ако тръгне по този път, няма да сгреши. Сега в това време всеки се занимава с две-три неща наведнъж. На мен също ми се иска да опитам.
- Би ли приела и ти предложение да участваш в сериал?
- Абсолютно! Даже съм ходила на няколко кастинга. Когато бях в „Шоуто на Слави”, имаше кастинг за един руско-български филм, който за съжаление не беше довършен, защото му спряха субсидиите. Ходих, пях, правих се на циганка, беше много интересно. Наистина ми се опитва в тази насока. Като гледам какво се случва по сериалите и филмите, виждам, че режисьорите търсят нови лица и са погледнали в изпълнителските редици, много мои колеги участват. Бих се радвала и на мен да обърнат внимание, ще дам всичко от себе си. Като ученици бяхме много влюбени в „Улицата” на Теди Москов. Като казвам ние, имам предвид една голяма компания. Редовно я играехме по улиците на Варна, вкъщи, в училище. Две-три съученички бяхме решили да кандидатстваме в НАТФИЗ, но после плановете ни се промениха. Ще се радвам да върша различни неща. Интересно ми е да се занимавам и с академична работа. Миналата година защитих пълна магистратура в Музикалната академия. Каня се да обобщя този си опит в книга.