Днес в цял свят се отбелязва Световният ден на влажните зони. На тази дата през 1971 г. е подписана Конвенцията за влажните зони, известна още като Рамсарска конвенция. Тя носи името на иранския град Рамсар, където е подписана. В момента страните членки по Конвенцията са 160. България е осмата страна, която я подписва още през далечната 1974 г. Конвенцията цели да насърчи опазването и популяризирането на богатството на тези природни феномени и разумното използване на техните ресурси - водата, храната, биоразнообразието.

Целта на Световния ден на влажните зони е да привлече вниманието върху значението на водните басейни – морските крайбрежия, реките, езерата, блатата, мочурищата, изкуствените водоеми – за устойчивото развитие на нашата планета и за здравето и благополучието на всеки от нас. Има тясна връзка между доброто състояние на екосистемите на влажните зони и човешкото здраве. В развиващите се страни всеки пети няма достъп до чиста питейна вода. Изчислено е, че 1,4 милиарда души живеят в близост до водни басейни, където водата не се използва по устойчив начин.

У нас съществуват 11 места със световно значение, които са в списъка на Рамсарската конвенция – местността Пода, езерата Атанасовско, Вая, Сребърна, Дуранкулак, Шабла, Поморийско, комплекс Ропотамо, остров Ибиша, комплекс Беленски острови и карстовия комплекс Драгоманско блато. Те са оазис на стотици видове птици, животни и растения.

Като най-старата организация в България, която работи за опазването на птиците и биологичното разнообразие, Българското дружество за защита на птиците (БДЗП) осъществява редица дейности за опазването на влажни зони, които са част от мрежата Натура 2000 и са важни за опазването на защитените видове птици. БДЗП управлява природозащитния център „Пода” край Бургас, който е и Рамсарско място. Сред най-мащабните проекти на дружеството, включващи мерки по опазването на влажни зони, които също са в списъка на Рамсарската конвенция, са проектът „Живот за Бургаските езера”, (който се осъществява в Бургас и езерата Атанасовско, Вая и комплексът Мандра-Пода), както и проектът „Безопасно място за червеногушата гъска”, (който се реализира в района на езерните комплекси Шабла, Дуранкулак, Сребърна и местността Калиакра). И двата проекта се изпълняват от БДЗП и се съфинансират по програмата LIFE+ на Европейския съюз за опазване на околната среда.