Следващият може да си ти, коментира „Капитал”. Поводът е, че миналата седмица група депутати от ГЕРБ внесоха нов законопроект за отнемане на незаконно придобито имущество. Досега, за да се отнеме имуществото, трябваше да има влязла в сила присъда. Проблемът беше, че това става само при по-дребни престъпления, а големите криминални фигури оставаха необезпокоявани. Сега мнозинството отново се опитва да прокара възможността за т.нар. гражданска конфискация. Според проекта производството за отнемане на имуществото започва веднага след като прокуратурата повдигне обвинение. След това, дори и да бъдеш оправдан, процедурата по отнемането на имуществото продължава. Основните аргументи срещу приемането на този нов закон са, че управляващите се опитват да си измият ръцете пред ЕС за невъзможността да накарат съдебната машина да работи ефективно и на по-високи обороти. Затова те искат да раздават възмездие, като заобикалят истинската борба с престъпността. Проблемът е, че ние през цялото време си мислим как с този закон ще се гони мафията, но като той попадне в ръцете на бюрократичната машина, става ясно, че правата на нормалните хора не са докрай защитени.

„Етиката е 50% от полицейската работа”, казва в интервю за „Труд” главният секретар на МВР Калин Георгиев. Той потвърждава, че ще започне обучение на полицаите, което ще се концентрира върху стратегия и тактика на разследване, тактика на претърсване и изземване, тактика и планиране на полицейските операции. Според Георгиев етичните категории са нещо, което не бива да бъде непознато на полицейския служител. Начинът, по който изглежда един полицай, начинът, по който разговаря, как се представя, как показва уважение към този, когото проверява, и как го проверява, без да го унижава - това е 50% от полицейската работа. Несъобразяването с етичния кодекс на служителите в МВР е тежко дисциплинарно нарушение и то би могло да доведе до дисциплинарно наказание, включително и уволнение, посочва Георгиев.

„Действията и бездействията на МВР са една удобна политическа дъвка. На всяко едно наше действие се придава политически оттенък и това не е добре”, казва Калин Георгиев в интервю за „24 часа”. По неговата оценка ниските и средните нива на управление в министерството не функционират добре. Загубата на приемственост е факт. Не може да се заличават цели поколения в МВР и да започваме да се учим отначало, смята главният секретар на ведомството.

„Аз носа вината за всичко, което става в МВР. Премиерът вчера говори за равнището на отговорност и неслучайно каза, че главният секретар командва 50 000 души. Естествено, аз не мога да обучавам и възпитавам всеки един от тях, но съм длъжен да създавам такива условия, че те да го правят. Длъжен съм да ги контролирам, не тях лично, а началниците им. Най-важните структури в управлението на МВР са началниците на групи и сектори. Когато тях ги няма, системата не работи", казва в интервю за „Преса” Калин Георгиев.

Вътрешният министър Цветан Цветанов е на път да изпадне в пълна изолация заради нападките си срещу съда, отбелязва „Сега”. Вчера вицепрезидентът Маргарита Попова заяви: „Съдът не бива да бъде хулен. Съдиите са независими, с работата си трябва да се борят за уважението на гражданите и за уважението към тях на другите институции, разбира се, и обратното”. Повод за коментара й станаха острите атаки на Цветанов срещу шефа на Съюза на съдиите в България Мирослава Тодорова. Попова предупреди, че тези скандали могат до доведат и до мониторинг за независимостта на съдебната система от страна на Парламентарната асамблея на Съвета на Европа, след като вече имаме такъв за корупцията. Срещу Цветанов се обявиха вчера 8 неправителствени организации. Според тях неговите изказвания се основават на неверни факти и представляват поредно грубо и манипулативно изкривяване на истината.

„Колко реформи могат да понесат хората”, е анализът в „24 часа” на социолога Марчела Абрашева. Данните на Галъп интернешънъл от две последователни изследвания сочат липсата на желание у хората да приветстват стабилизацията на държавните финанси чрез орязване на социалните придобивки. По-важният въпрос обаче е дали е възможно ГЕРБ да получи достатъчна, макар и неохотна, обществена подкрепа, ако наистина реши да въведе някоя радикална „непопулярна мярка” чрез реформи в хронично боледуващи сфери. Изглежда, управляващите смятат, че това не е невъзможно. Общественото мнение, макар и без възторг, е склонно да подкрепи някои от обсъжданите в края на миналата година акции, например държавните служители да започнат да плащат сами социалните си осигуровки. Данните сочат също, че симпатизантите на ГЕРБ, дясно мислещите и хората със свободна професия са сред подкрепящите реформите. Водещият мотив при тях не е балансът на държавните финанси, а желанието да се премахнат привилегии на едни работещи в сравнение с други.

В ледена седмица влиза страната ни от днес, информира „Стандарт”. Температурите в цяла България ще паднат с между 5 и 10 градуса. Властите предупредиха пътуване да се предприема само в крайно наложителен случай и само със зареден с гориво автомобил, пълна батерия на телефона и храна за из път. Преспите надуват сметките за ток и парно. Само за ден потреблението на електроенергия се е повишило с над 10% в цялата страна. Заради рекордните минусови температури, които се очакват, харченето на ток ще скача с по още толкова всеки ден, предупредиха от Електроенергийния системен оператор.

„Данък „бюрокрация” пак шамароса бизнеса”, коментира „Труд”. Над 1,5 млрд. лв. „данък бюрокрация” плаща бизнесът всяка година под формата на такси за административни услуги по 20 закона и свързаните с тях наредби. Това изчислиха неотдавна от министерството на икономиката след поредния анализ на регулациите. И обещаха поредните мерки за поне частично решаване на проблема. Щеше да е чудесно, че поне едно държавно ведомство иска да разтовари бизнеса от излишни разходи, ако решението на задачата не беше отложено за края на 2014 г. Когато авторите на амбициозната цел отдавна ще са смъкнали от плещите си министерската отговорност. Решението осигурява сигурни приходи за заплатите на чиновниците на гърба на бизнеса. И обезсилва усилията един ден и България да се превърне в държава с малка, но ефективна администрация.

След въвеждането на валутния борд през 1997 г. вчера България каза „да” на нов, този път наднационален механизъм за финансово дисциплиниране, съобщава „Сега”. Със 130 гласа „за” парламентът подкрепи присъединяването на страната ни към европейския договор за координация и управление на еврозоната, от който се очаква да повиши доверието в еврото и да гарантира спазването на строги фискални правила от ратифициралите го държави. Договорът предвижда въвеждане на общи ограничения за размера на дълга и дефицита и мерки, целящи сближаване на икономическите политики в ЕС. България се ангажира от 2013 г. да не допуска структурен дефицит над 1%. Страната ни подкрепи фискално дисциплиниращите клаузи, но няма да поема ангажименти за координация на икономическите политики до влизането си в еврозоната.