В студиото на предаването „Под лупа” на ТВ „Европа” известният литератор, общественик и политик направи равносметка на двумандатното управление на Георги Първанов и посочи, според него, правилната посока в работата на новоизбраната кандидатпрезидентска двойка. Г-н Сугарев е на мнение, че времето на Георги Първанов в президентството може да се характеризира като едно от най-зловредните и неуспешни за България, което се дължи на стремежите му да постави България под руска енергийна зависимост, използва службите за сдобиване на информация за лично ползване и много други. На Росен Плевнелиев Едвин Сугарев пожела да следва заложените в програмата му планове, да направи президентството прозрачна институция и да положи усилия да се еманципира от своя досегашен ръководител.

- „Времето, в което бях президент на България, като цяло е безспорно един от най-успешните периоди в нашата демокрация”, – това обяви в едно свое интервю преди дни президентът Първанов. Споделяте ли тази самооценка?

- Не, не я споделям. Аз смятам напротив, че ако говорим за демокрацията като за справедливо обществено устройство и за демокрацията като инструмент за честна политика, това е най-лошото време за България, това е управлението на Симеон Сакскобургготски, който на практика разби политическата система в страната и я превърна в нещо като сергия, на която се търгува политическото във всякакви възможни варианти. И второ, това беше времето на Тройната коалиция, която бих определил като едно от най-неуспешните и най-зловредни за България управления, като искам да подчертая, че тази зловредност се дължеше до голяма степен и на факта, че именно Георги Първанов беше нейният архитект.

- Може би идването на власт на Георги Първанов се дължеше на мита „социалния президент”. Около него има и други митове – „спасителят от 4-ти февруари”, „обединителят на нацията”, дори има мит около неговото досие в ДС – „агент Гоцев”. Тези митове обаче така или иначе не спомогнаха да се доближи държавния глава до хората и да им предложи нещо, което така или иначе те не успяха да получат за тези 10 години – една прозрачност и една открита политика и честност най-вече.

- Трябва, според мен, да се прави разлика между мит и истина, защото, ако говорим за неговото досие, то си е просто факт и това е институционално признат факт от комисията за досиетата.

- Имах предвид, че там се зародиха едни митове дали е бил агент или не е бил агент, дали само направил услуга и т.нат.

- Разбира се, че е бил агент, след като име агентурно име и разбира се, че не може по друг начин да го определим. Просто в Първо главно управление на ДС агентите се наричат секретни сътрудници и той е бил именно такъв. Но да оставим на страна митологията, която той самият се опитваше да създаде около съвършено реалното си досие, от което липсват около 30 страници и никой не знае какво има в тях. Другите митове, също създадени с явни усилия от негова страна – мита „социален президент”, например. Един президент не може да бъде социален, той не взема отговорна позиция в изпълнителната власт така, че да провежда някакви социални реформи. Той може да говори за такива, но нищо повече от това не може да произведе. Вижда ми се меко казано нахално да твърдиш, че си „социален президент” след като най-близкото ти обкръжение се състои предимно от олигарси, заграбили своето богатство от държавните средства в един доста неясен период на приватизация, на банкови фалити и подобни. Някои негови съветници бяха настигнати от насилствена смърт. Не говорим вече и за мита за „спасителя от 4-ти февруари” – това е чиста лъжа. Чисто и просто те отидоха с една папка, в която имаше цялото тяхно правителство, съставено и искаха да постигнат това, беше им отказано, за да се стигне до този отказ човек трябва да благодари преди всичко на неговия предходник – Петър Стоянов. Той им каза в очите какво би се случило, ако се даде нов мандат. Каза им и при това много ясно, че става дума за евентуална гражданска война в България – нещо, което те просто не посмяха да напарват. Така че не става дума за спасение на нацията, а става дума за отстъпление и то отстъпление от страх. Съвсем наскоро Огнян Минчев беше задал един много интересен въпрос в своя статия – може ли безличието да има лице. Оказа се, че може. И това е именно досегашния вече 10 години стоящ на власт президент.

- Може ли един президент, който няма изпълнителна власт, да изпълнява една лобиска роля за руските енергийни проекти спрямо българските национални интереси?

- Искам да подчертая, не просто лобиска роля спрямо български държавни интереси, а лобиска роля в полза на чужда държава срещу българските национални интереси, за което има съвсем конкретно изречение в Наказателния кодекс и аз силно се надявам, че главният прокурор няма да се поколебае да потърси наказателна отговорност от своя някогашен работодател, защото знаем, че главният прокурор беше съветник при него. На практика целият този „енергиен шлем” поставяше България в енергийна зависимост от Русия, което, ако се знае как действа Руската федерация в подобни случаи, естествено се използва за политически цели и за поставяне на страната в политическа зависимост. Тоест президентът Първанов просто играеше функциите, които някога са играели да речем Георги Димитров, Тодор Живков, най-последния такъв е Андрей Луканов. Чудя се с какви правомощия са преговаряли с президента Путин в пианобара на Мишо Бирата, след като е очевидно, че такъв договор не може да се сключва от един президент и не може да се договаря изобщо между президенти.

- Президентът Георги Първанов няколко пъти обеща, че ще свика референдум по различни въпроси като един от лостовете за влияние в политиката, но така и не го направи. Защо това не се случи? Защото това е силен аргумент да бъде чут гласа на президента.

- Защото винаги е по-изгодно да говориш за референдум, отколкото реално да подложиш на проверка своето мнение и правотата на своите думи. Той искаше примерно референдум за АЕЦ „Белене”, само че след това, което се случи във Фукушима, стана ясно, че един такъв референдум може да не успее. Освен това референдумът е нещо, което все пак не може да бъде решено еднолично от президента, това трябва да мине през гласуване в Народното събрание. Но той не предприе решителната стъпка за постигане на референдум – не знам да е внесъл някакво конкретно проекторешение за гласуване в НС чрез свои поддръжници или свои институции, които имаха възможност да направят това.

- Много често през тези години неговите критици го обвиняваха, че раздава ордени „Стара планина”, най-висшето държавно отличие. За 10 години са раздадени 760 ордена „Стара планина” при наличието на много други държавни отличия. Това може би е и една обезценка на самата институция.

- Това е просто убийство на престижа на самия орден. След това щедро раздаване просто е малко позорно да получиш такъв орден и не случайно някои хора го отказаха. Мога да го разбера обаче защо е раздал толкова ордени – защото това е начин да се покажеш и да покажеш, че правиш нещо, тъй като доверието във външния свят към него не беше толкова високо и през втория мандат общо взето го приемаха в страни като Азербайджан или в някои много екзотични далечни дестинации като Южна Америка, той трябваше по някакъв начин да демонстрира, че върши нещо.

- Ерата „Първанов” като държавен глава свършва. Много от критиците му и наблюдателите казват, че това не е краят на неговата политическа дейност. Ще се върне ли той в БСП, неговият проект „АБВ” ще продължи ли да се развива?

- Той много отдавна се подготвяше да организира своя партия. „АБВ” не е първият такъв проект. Преди това имаше „Лидер”. Но и двете не проработиха. Иначе той не би го спрял и не би го възстановявал сега, ако работеше изобщо този проект, той просто не проработи. Просто се оказа, че престижът му не е от такъв порядък, че да може да организира хора около себе си, независимо от Хвърковатата чета от интелектуалци, които промотираха този проек по всички възможни начини. Очевидно е, че сега за него е важно да се върне в БСП и да се опита по някакъв начин отвътре да овладее партията и да вземе мястото на сегашния председател. За съжаление обаче сегашният председател се снабди много внезапно с един сериозен международен престиж, заемайки председателство на ПЕС и мисля, че в този момент да бъдат направени реални стъпки за неговото детрониране е твърде непосилна мисия. Не трябва да се забравя, че Станишев беше слаб и зависим в началото на своето управление в БСП, сега той има достатъчно свои хора, за да може да се противопостави сериозно и да неутрализира иначе ловките апаратни ходове, които би могъл да му скрои Първанов. Но такъв сблъсък просто неизбежно предстои. Няма как да се тушира и избегне. Така че предполагам, че преди изборите БСП ще бъде заета с вътрешно партийни борби.

- Росен Плевнелиев и Маргарита Попова нееднократно обявиха, че ще работят прозрачно, всичко това, което правят хората, ще го научават своевременно. Какви ще бъдат според вас първите им стъпки, за да съберат това обществено доверие? Излезе едно проучване на общественото мнение – Росен Плевнелиев печели одобрението на 55 % от избирателите преди да встъпи в длъжност, според изследване на НЦИОМ.

- Това не е кой знае колко висок рейтинг, ако трябва да бъдем честни. Примерно и Желю Желев, и Петър Стоянов имаха доста по-високи. Според мен много по-показателен е рейтингът на един президент, когато излиза от мандата си, защото се вижда какво е свършил. Росен Плевнелиев обяви първата си стъпка и тя беше да отзове посланиците, които имат досиета. Ако постъпи така, мисля, че ще събере сериозен рейтинг още повече на фона на сегашния президент, който бранеше своите колеги от ДС като един Матросов пред амбразурата. Другото, което според мен е важно за него, е да направи президентството прозрачна институция – да осигури възможност повече хора да имат достъп до президентските служби, да има повече обратна информация за това, което мислят хората за него и най-вече да има ясна йерархия на ценностите, която да отстоява през своя мандат като я обяви предварително, а не като я изменя в хода на всяко случващо се събитие, както между впрочем правеше досегашния президент.

- Ще успее ли Плевнелиев да завие кормилото от Изток на президентската институция и то да тръгне обратно на Запад?

- Силно се надявам, че ще успее и нещо повече, аз мисля, че все пак става дума за човек с определен управленски потенциал и с определено разкрепостено мислене. А и да се надяваме, че ще успее в някаква степен да се еманципира от своя досегашен бос и да заеме една по-независима позиция от каквато ГЕРБ, имайки всички власти в момента, безспорно се нуждае. Те имат нужда безспорно от коректив.

- Винаги, когато се сменя властта на Дондуков 2, се говори за правомощията на президента. Според мен тази полемика е нелогична за правомощията, особено в назначенията. В последно време пък от ГЕРБ идват сигнали, че НСО и НРС ще бъдат отдръпнати от президентството и ще отидат в изпълнителната власт. Тука няма ли да има една колизия между президентството и МС?

- Смятам, че мястото на тези две служби е точно в изпълнителната власт. Нещо повече, смятам, че досегашното им безвъздушно висене между институциите и прякото им подчинение на президента бяха просто опасни. Тези служби нямат закон, по който да действат. Тоест те могат да си позволят твърде-твърде много неща и според мен са си го позволявали неведнъж, като се има предвид, че по време на мандатите на Първанов се появиха и съобщения как НСО събира информация за лично негово ползване като подслушва хората, които охранява, което е направо безумно. Появиха се информации за това, как престъпни структури са поръчвали убийство на гардове от НСО. Това са неща, които трябва да се разследват и ако до сега са се пазили съответните прокурори от вглеждането в тези въпроси, то сега мисля, че са длъжни да го направят – вече няма този имунитет, който дава възможност да се разследва президента само след решение на НС.