Арбитражният съд във Варна излиза на челно място в страната по бързина в решаване на спорове между граждани и фирми. 65% от делата във Варненския арбитраж са приключили в срок до 3 месеца, като има дела, решени в рамките на един месец. За сравнение в държавния съд съдебните производства приключват средно за около 3.8 години, а понякога и за доста по дълъг срок.

Забавянето на процеса поради неявяване или нередовно призоваване на страните в Арбитража не съществува. Защото призовките се изпращат, както по куриер, така и по факс или по имейл. Ако страна по делото не може да се яви лично, то заседанието се води дистанционно чрез видеоконферентна връзка между Варна и градът или държавата, където заинтересованият се намира. Освен това има възможност за водене на заседанията на чужд език. През миналата година при спор между българска и турска компания във Варненския арбитраж е разглеждано дело на турски език с участие на арбитър от южната ни съседка.

Бързото съдобпроизводство води до рязко увеличаване на делата във Варненския арбитраж. Статистиката показва двойно нарастване на делата през миналата година в сравнение с 2010 г. Приключилите съдебни спорове са 43 срещу 21 през предходната година, съобщи председателят на съда Кремен Константинов. При решените по същество спорове ръстът е повече от три пъти – от 12 на 39. Причината за резкия скок, според Константинов, се корени най-вече в бавното съдопроизводство на държавните съдилища и липсата на политическа воля да се модернизира институцията с темповете, с които се движи обществото.

Предимството на арбитражното производство е, че е едноинстанционно, а решението е окончателно и не подлежи на обжалване пред друга инстанция. Съдебен контрол все пак се осъществява, но единствено от Върховния касационен съд, пред който може да се поиска отмяна на влязло в сила арбитражно решение. Въпреки това през изтеклата година само 4 от делата са отнесени към по-високата инстанция, което е по-малко от 10% от приключилите спорове. „В същото време в държавния съд процесът минава през три инстанции и това отнема 3-4 години и двойно повече съдебни разноски. За бизнеса това е много време и често резултатът, който се очаква от фирмите се обезсмисля”, заявява Кремен Константинов.

Все пак не всички спорове могат да се отнесат към арбитраж. На такъв не подлежат делата по трудови правоотношения, за издръжка и наказателните. Необходимо условие, за да се разгледа делото в алтернативния съд, е наличието на арбитражна клауза в договора между страните. Подобни клаузи вече има в споразуменията на някои от големите дружества – монополисти, предоставящи обществени услуги. Така клиентите на доста от ВиК-фирмите, много застрахователни и лизингови компании могат да отнасят споровете си към Арбитражен съд. Част от общините във Варненска област, като Вълчи дол, Провадия, Дългопол, Бяла, също прилагат този тип споразумения в отношенията си с фирмите – изпълнители на тяхна територия.

Най-големият имуществен интерес, който е разглеждан през миналата година от Арбитража във Варна е на стойност 1,250 млн. евро. Досега обаче търговски спорове между граждани и монополисти не са влизали в съдебна зала.

Страните в арбитражното производство имат право сами да избират арбитрите, които ще решат правния спор, а не да чакат разпределянето им на случаен принцип, както в държавните съдилища. Съдът посочва председател, който ръководи заседанието и взема отношение само, когато двамата арбитри са на различно мнение. Това гарантира доверие в институцията и прозрачността при вземането на решението, смята Константинов.

Арбитражите се образуват и работят по утвърден модел на Комисията по международно търговско право към ООН и се прилагат преимуществено по бизнес спорове. В някои държави, като САЩ например, делата пред арбитражи по търговски спорове са повече от тези в държавните съдилища.

Алтернативното правораздаване съществува във Варна от 2009 г. От края на 2010 г. негов председател е Кремен Константинов, който поема ръководството на институцията на 35 г., като един от най-младите съдебни председатели у нас.