Пред водещия на предаването "Под лупа" по ТВ "Европа" Николай Лефеджиев новоизбраният вицепрезидент на България и доскорошен министър на правосъдието г-жа Маргарита Попова изложи тезите и вижданията си за спорния законопроект за отнемане на имуществото, придобито по престъпна дейност, за нуждата от Специализиран съд и за правомощията на вицепрезидента на Република България. Според Маргарита Попова България е привлекателна за чужденци страна, но предвид темата "Шенген" трябва да има ясна политика по въпроса за българското гражданство, която да залегне в една бъдеща концепция, с която България сега не разполага.

-В закона за имуществото, придобито в престъпна дейност, има няколко спорни момента. Нека да ги разсеем, защото има критики от страна на неправителствени организации към тях.

- Нека да ги разсеем за тези, които подкрепят идеята за борба с корупцията, които споделят европейските приоритети, които живеят съобразно закона и не се притесняват, че могат да докажат лесно и без стълкновение със закона имуществата, които те придобиват по време на своя живот. А за тези, които не споделят тези ценности, няма да ги разсеем тези съмнения. В крайна сметка работа е на националните власти да решат искаме ли нов закон за отнемане на имущество, което да следва философия на гражданската конфискация, към която все повече държави в световен мащаб обръщат поглед или искаме да останем и да работим с този закон, който и сега функционира. Приоритет на правителството беше в съзвучие с европейските приоритети да разработим такъв законопроект и ние започнахме работа още в края на 2009 г. много усърдно и в много ясно сътрудничество с експерти от Съвета на Европа, работихме почти две години, за да получи законопроекта паспорт, с който да гарантираме, че няма да имаме нарушаване на човешки права и че следваме една философия за модерно справяне с корупционни практики и борба с организираната престъпност.

- Имам предвид, че точно терминът „гражданска конфискация” буди безпокойство сред гражданските организации. В медиите се прокрадна идеята, че ще има конфискация на имуществото без санкцията на съда. Нека да изясним този момент.

- Не предвижда законопроектът, който изработи моя екип в министерството на правосъдието и който съгласувахме с целия Министерски съвет, няма възможност за конфискация без това да е постановено от съд. Нещо повече, съд на три инстанции ще решава дали да се конфискува дадено имущество, което не можеш да докажеш като придобито по законен начин. Също така на ранен етап ще се решава дали да се запорира такова имущество или да не се запорира. Това се прави от съда.

- Чрез този закон ще се ускори ли борбата с престъпността, ще има ли по-добри резултати?

- Там, където действа гражданската конфискация чиято философия ние сме следвали в предложения законопроект, но вече отхвърлен и не знам в този си вид той дали ще влезе отново, дава такава възможност. Там, където действа такава конфискация, резултатите са много добри. Но така или иначе този законопроект е вече история. Този въпрос продължава да бъде европейски приоритет и национален приоритет на правителството. Не знам обаче в момента кой и как възнамерява да продължи да работи по тази тема. Но съм сигурна, че политическа воля има и това ще се случи и дай Боже да е по-скоро, защото на нас ни предстоят все още доклади по механизма за сътрудничество и оценка, оценката за България и за правителството за мен е много важна. Ние имахме няколко добри поредни доклада и не ми се иска да мисля, че можем да стигнем до ситуацията през 2008 г.

- Мисля, че това е един от приоритетите, който беше заявен от страна на управляващите за тази парламентарна сесия и предполагам, че този закон ще бъде внесен до края на пролетта и предполагам, че отново ще бъде подложен на дискусия.

- Да, хубаво е да бъде подложен на дискусия, законът е тежък. Много наши колеги разбират за какво става дума, но не желаят да има такъв закон. Други така и не успяха да разберат гражданската конфискация що за философия е и що за правен инструмент е. То не е толкова лесно да се разбера и ние много неща проучихме в този дълъг период от време, в който работихме с нашите колеги от Страсбург.

- Наскоро Бойко Борисов и вашият наследник Диана Ковачева провериха новосъздаденият наскоро Специализиран наказателен съд, който започва работа, макар че много трудно бе избран състава на този съд. Очакванията от него са големи. Ще ги оправдае ли той?

- Сигурна съм, че ще ги оправдае. Не се притеснявайте от това, че трудно беше избрано ръководното тяло на този съд и прокуратурата. За мен не е страшно, когато един избор не се случи от първия път, ако това е гаранция, ако трябва да изберем най-добрите, най-заслужаващите. Мисля, че прокуратурата и съда са структурирани добре, желая успех на колегите.

- Предстои церемония по стъпването в длъжност. Оценката ви за досегашната дейност на президентската институция каква е? Има една приемственост, но има и една оценка, която все пак дължим на нашите граждани.

- Десет поредни години там работиха президент и вицепрезидент на Република България, най-високото място в България. Мисля, че съобразно времето, в което са работили, са направили това, което те са смятали за най-добре и това, което е било възможно за тях двамата, като интелект, като партийни виждания, като партийна принадлежност, като ценностна система, като прочит на конституцията, като поведение и т.н. Всеки съобразно своето време и своите възможности. Аз уважавам институциите. И искам да кажа, че те са работили добре, но президентската институция би могла да бъде по-добре представена и за българските граждани и навън.

- Какви са вашите виждания за по-добра работа? Много често в предизборната кампания и след това вие говорихте за нов стил на работа, за прозрачност. Какво имахте предвид?

- Дано този термин и това изискване не се превърне много скоро в клише. Всеки говори за по-голяма прозрачност в неговата работа. Става дума за това, че институцията трябва да работи открито с хората, хората трябва да знаят първо кой влиза там, с каква мотивация, какво смята да направи. Аз, когато видя един политик на среща с неговата програма, аз мога бързо да се ориентирам и да кажа много хубава програма, но тя е обективно неизпълнима или – може още. Или това е минимумът, което може да се окаже по-умно в един момент. "Прозрачно" значи да работиш човешки, да кажеш на хората при какви правила, при какъв ред ще изпълняваш дадените ти от конституцията правомощия. Ние не можем да си построим просто и ясно работа, че много бързо да стане ясно на хората кой какво прави. Аз съм направила такава оценка като човек, минал дълъг път в съдебната система, минах и през изпълнителната власт, видях как работи администрацията, има много добре подготвени хора и въпреки това те не могат да поднесат и да покажат при какъв стил и по каква програма те да изпълняват задълженията си.

- Говорим за правомощия и за задължения. Винаги този диспут се води обикновено, когато се сменя властта на "Дондуков" 2 за правомощията на държавния глава – достатъчни ли са, не са ли достатъчни, трябва ли да се увеличават или намаляват. Вие как мислите, когато влезнете в сградата на президентството, ще имате ли тези правомощия, за които всички говорят, че да си изпълните добре своите задължения като вицепрезидент?

- Да, дебатът за правомощията на президента и въобще за президентската институция не е от вчера и ще продължи още дълго. Това е абстрактна институция, по-особено структурирана институция, според мен доста мъдро и доста добре е направена конституцията в тази част. Някои обичат да казват винаги, че малко са правомощията, има нужда от още, но не казват точно какво им липсва конкретно. Други пък казват, не, повече правомощия не ми трябват и с това ми е достатъчно. Аз бих казала следното – трябва да влезне човек в една институция, да сработват механизмите така, както самият ти се поставиш и както ти самият смяташ, че е най-добрият начин да ги задвижиш и след време може би ще можеш да кажеш най-точно къде и има ли необходимост от повече правомощия, те достатъчни ли са, къде какво липсва, за да върви машината по-добре. На този етап не бих казала категорично и веднага не, искаме повече правомощия, достатъчни са или обратното.

- Новоизбраният президент Росен Плевнелиев няколкократно заяви, че първата му работа като влезе на "Дондуков" 2 е да подпише указ за освобождаването на посланиците, свързани с бившата Държавна сигурност. Това е неговата първа задача. А вашата каква ще бъде?

- В петък заседава Съвета по гражданство, който, най-вероятно, ще ми изпрати два протокола от по 200-300 досиета на хора, които искат да придобият българско гражданство и тези досиета ще бъдат на бюрото ми, ако г-н Плевнелиев превъзложи този детайл от конституционните задължения на президентската институция на мен и ще трябва да се занимавам с това. В понеделник, когато ще ми е първият работен ден, ще се запозная с хората, с които ще работя, част от които не познавам.

- Точно това, за което споменахте, е един от въпросите, на който трябва да обърнем повече внимание, защото след влизането на България в ЕС все повече чужди граждани, които имат и българско потекло, искат да станат граждани на Република България. Може би понякога се спекулира с това. Как вие ще пресечете това желание на някои хора да се добият с паспорт, а не толкова с гражданство?

- Има такива случаи. Самият закон понякога дава възможност да се злоупотребява със самата разпоредба. Аз уважавам хората, които работят в Съвета за гражданство към Министерството на правосъдието, там работи един голям екип, който подготвя тези досиета, участват представители на много институции и съм сигурна, че те ще продължат да си вършат работата професионално и отговорно. Това е едната страна на нещата. Другата страна е – да седнем да поговорим дали не е дошло време в България да поработим върху една концепция за българското гражданство. Такава нямаме. Има какво да се говори и да се умува по този въпрос, още повече ние сме много привлекателна страна и някои наши съседи все още не са станали членове на ЕС. Пред нас обаче е проблемът Шенген и тези важни неща трябва да се съобразяваме с тях. Не трябва да допускаме България да става една широко отворена врата за сдобиване с възможност един документ, с който чужди граждани не търсят връзката с определена държава, защото нея по природа я има и те искат да имат отговорна връзка с държавата, а искат тя да бъде транзитен пункт към ЕС. Трябва да има политика по този въпрос и дължим работа по концепцията за българското гражданство и ще работим по този въпрос. Един от моите зам.-министри, който имаше като ресор „Българско гражданство” много интензивно започна да работи по този въпрос и аз мисля, че този капацитет ще бъде използван, въпреки че колегата вече не е зам.-министър.

- Вие сте вторият вицепрезидент жена на България. Преди вас това беше покойната Блага Димитрова. Искам да ви върна назад във времето, за да направим аналогия, ако е възможно. Тя се отказа от този пост, след като се случиха "Боянските ливади" на президента Желев. В този ред на мисли, до къде може да стигне вашият морален и политически компромис, когато сте вече вицепрезидент на Република България?

- Какво имате предвид, когато ме питате за компромис?

- Имам предвид, че когато имате несъгласие с някои стъпки, до къде може един човек да ги приеме и до къде не в ролята си на вицепрезидент?

- Аз съм малко трудна с компромисите, които са в разрез с ценностите, които имам и на които държа. Така че компромисите ще бъдат трудни, но не се отказвам лесно.

- Ще бъдете ли отворена за мнения и проблеми на гражданите, защото обикновено към вас ще има страшно много молби, ще има въпроси, на които трябва да отговаряте?

- Ще има и такива, които са в компетенциите на президентската институция, ще има и такива, чието място не е там, но трябва да направиш връзката със съответната институция, която би могла да помогне или би могла да реши въпроса. Така че да има чисто технически междуинституционален контакт. Има чисто човешки контакт и контакт, в който президентската институция, и аз ще търся тези възможности, би могла да бъде много повече полезна и много по-полезна, отколкото простият технически и само емоционален експресивен човешки контакт.