На 10 януари се навършват 15 години от началото на протестите, довели до свалянето от власт на социалистическото правителство на Жан Виденов. До тях се стигна, след като в резултат на двегодишното управление на социалистите страната изпадна в дълбока политическа, икономическа и финансова криза и хиперинфлация.

Левът прогресивно се обезценяваше, за да достигне до 3000 лева за долар, а по магазините липсваха стоки от първа необходимост, включително хляб и мляко. Цените се променяха по няколко пъти на ден, а в резултат на хиперинфлацията доходите на българите се измерваха с по десетина долара месечно, за пенсионерите 3 до 5 долара.

При тези условия правителството на Жан Виденов подаде оставка в края на 1996 година, но БСП реши да състави нов кабинет начело с тогавашния министър на вътрешните паботи Николай Добрев. Именно намерението на социалистите да съставят отново правителство предизвика протестите на 10 януари. На този ден протестиращите обсадиха Народното събрание с искане за предсрочни избори.

Привечер събралите се хора опитаха да влязат в парламента, но бяха отблъснати, а късно през нощта полицията би стотици протестиращи, някои от които пострадаха тежко.

Насилието доведе до ескалация на протестите и под натиска на улицата БСП беше принудена да се откаже от намерението си да състави ново правителство. Решаваща роля за излизането от кризата изигра избраният за президент Петър Стоянов, който подкрепи протестиращите хора и отказа да приеме папката с новото социалистическо правителство.

В резултат на това Петър Стоянов, вече като положил клетва президент, назначи служебен кабинет начело със Стефан Софиянски, който овладя инфлацията и подаде документите на България за членство в евроатлантическите структури.

След проведените през април 1997 година парламентарни избори, спечелени от Обединените демократични сили, България възприе политика на интеграция към ЕС и НАТО, който процес завърши с приемането на страната в двете организации - съответно през 2007  и 2004 година.