Шкембе чорбата у нас се прави от векове и нашите готвачи изобщо не се съмняват, че това е традиционна за българите храна, въпреки претенциите на турските им колеги. През последните години обаче майсторите на черпака разчитат на суровина, внесена предимно от САЩ. Американското шкембе е добре изчистено и с високо качество, затова готвачите го предпочитат за работа. Веднага се повишава качеството на крайния продукт, категорични са специалистите. За да се подобри вкусът на спорната чорба, у нас се използва бульон от варени телешки кокали, а освен това често се подправя и с прясно мляко.

Само преди ден Назъм Йигит, председател на сдружението на ресторантьорите и кебапчиите в турския град Сивас, казва, че шкембе чорбата принадлежи на тамошната кухня и че турците няма да разрешат да бъде присвоено от други. Подобни проблеми са имали комшиите с Атина за баклавата която е обявена в ЕС за гръцки сладкиш. Локумът пък вече е запазена марка на кипърците.

Шкембе чорбата си е наша традиционна храна и това може да се докаже без проблеми, каза за „Монитор” шеф-готвачът Пеньо Иванов, който е един от най-големите радетели за съхраняване на българските кулинарни достижения. От дълбока древност българите са се хранили с месо и мляко, а зеленчуците са дошли много по-късно в нашата кухня, което само доказва, че шкембето ни е познато от много отдавна и няма нужда да се учим от турците на готвенето на животински стомаси. В Родопите например това е правено от векове, защото са имали животни, а българите употребяват всичко, което може да се яде от животните, за да се обогатява менюто, каза шеф Иванов. Баницата с чревца е само доказателство за нашата изобретателност. Трябва да се потърсят документи, с които да се подкрепи тезата пред ЕС

подобно на тези, които се събират за ракията, смята известният защитник на родната кухня. Този продукт се готви тук от незапомнени времена и рецептата се е предавала от поколение на поколение и само може да сме го обогатили с различни добавки от съседните народи. Тази супа се намира навсякъде на Балканите не само в Турция, Румъния, Сърбия или у нас. За сведение на комшиите италианци и французи имат цели сайтове в прослава на шкембето и там са изброени повече от сто манджи с шкембе, които се правят от различни народи по света. Дори академия на шкембеджиите са направили на Ботуша.

В европейски план страната ни изостава в обособяването на кулинарните региони, а освен това в България има много храни, за които да търсим признание подобно на горнооряховския суджук. В момента още девет български месни продукта се подготвят за европейско признание – филе „Елена”, пастърма, роле “Трапезица”, врат “Тракия”, луканките “Панагюрска”, “Смядовска специална”, “Търновска”, “Троянска” и “Чумерна”, съобщи Кирил Вътев, шеф на Асоциацията на месопреработвателите. България ще иска и гроздовата ракия да бъде призната за защитен продукт в рамките на общността, обяви преди Нова година министър Мирослав Найденов. Пътят към признанието съвсем не е лек - 21 години гърците са водели преписки с Брюксел, докато бъде признато сиренето „Фета”.